Имаше логика в предположението, че Тобаяс Найт си е построил скривалище в имението или в самата къща и по тази причина са го виждали да се навърта наоколо. Ще напиша историята точно така.
Недоумяваше защо тази сутрин толкова много разсъждава върху съдбата на Мехитабел. Изведнъж намери обяснението. През третата сряда на август преди много, много години осъдили Мехитабел за прелюбодеяние, били я с камшик и я върнали вкъщи, където установила, че съпругът й е отнесъл бебето й. Днес е третата сряда на месец август, сети се Помили.
След няколко минути Помили вече не се нуждаеше от интеркома, за да разбере, че Хана е будна и гладна.
— Идвам, капризно човече — извика Помили и се забърза към детската стая.
Ейми пристигна към девет часа. Личеше й, че е разстроена. Съвсем скоро причината за притеснението й стана ясна.
— Снощи, когато се прибрах, Елейн беше у нас — започна да разказва тя. — Мистър Никълс я попитал за касетата със записа на Боби и тя сигурно се е сетила, че аз съм я взела. Поиска ми я. Не й я дадох. Заявих й, че е ваша и съм обещала да ви я върна. Елейн твърди, че е направила копие. Тъй като миналата година мистър Никълс бил много притеснен, тя се страхувала съпругът ви да не я загуби, а знаела, че вие не сте я гледали. — В очите на Ейми блеснаха сълзи. — Татко застана на страната на Елейн. Той също страшно се ядоса.
— Ейми, съжалявам, че си имала неприятности заради касетата. Но не вярвам, че Елейн е направила копие заради мен. Радвам се, че не си й я дала. Къде е тя сега?
— Тук — посегна към чантата си Ейми.
Известно време Помили държа касетата в ръка, а после я остави на кухненската маса.
— Ще я гледам по-късно. Смятам, че не би било зле да сложиш Хана в количката и да я изведеш на разходка. Предполага се, че бурята ще утихне чак утре следобед.
Адам се обади след един час.
— Как вървят нещата при вас, скъпа?
— Добре — отвърна Помили, — но времето се разваля. Предсказват, че ще има буря.
— Ейми донесе ли ти касетата със записа на Боби?
— Да.
— Гледа ли я?
— Не. Адам, повярвай ми. Ще я гледам следобед, докато Ейми е с Хана. Сигурна съм, че мога да се справя.
След като остави слушалката, Помили вдигна очи към монитора на компютъра. Прочете последното изречение, което беше написала, преди телефонът да иззвъни. „Изглежда, Мехитабел е помолила съпруга си да й повярва.“
В седем часа се свърза с предприемача Ник Бийн, който беше извършил ремонта на къщата. Беше любезен мъж, който надълго и нашироко й отговори на всички въпроси.
— Това е едно майсторско творение, цена няма — рече той. — В първоначалната конструкция нямаше нито един пирон. Всички съединения бяха направени с помощта на длабове и жлебове.
Помили го попита дали знае нещо за тайните помещения в домовете на ранните заселници.
— Попадал съм на такива помещения в някои от старите къщи — отвърна той. — Хората си ги представят в романтична светлина. Първоначално са ги наричали „индиански стаи“, защото обитателите на къщите са се криели в тях, когато са ги нападали индианци. — Помили усети вълнението му, когато продължи да обяснява: — Съществува обаче една любопитна подробност. Индианците на Кейп Код не са били враждебно настроени към заселниците. В тези помещения хората криели ограбеното от плавателните съдове или скъпоценностите си, преди да заминат на пътешествие. Един вид сейфове, така да се каже.
— Смятате ли, че е възможно в къщата „Помни“ да има такова помещение? — попита Помили.
— Да. Струва ми се, че последният майстор, който работи по нея, спомена нещо подобно. Имало доста голямо разстояние между стаите и централната част на къщата, където са изградени комините. Но дори и да съществува такова помещение, едва ли ще го открием. Може би така умело е замаскирано, че няма как да се забележи. Едно от местата, където би могло да се търси, е вграденият шкаф в гостната. В някои случаи задната му стена е подвижна и води към тайника.
Подвижна стена. След като приключи разговора с мистър Бийн, Помили веднага отиде да провери вградения шкаф в голямата гостна. Намираше се вляво от камината. Отвори го и тутакси я лъхна мирис на мухъл. Трябва да оставя вратата отворена, за да се проветри, помисли си Помили. Но задната стена на вградения шкаф с нищо не издаваше, че е вход към тайно помещение.
Може би когато купим къщата, ще успеем да я проучим по-подробно, продължи да си мисли Помили. Не е възможно просто да започна да събарям стени. Върна се обратно на бюрото си, но си даде сметка, че все повече се разсейва. Искаше да види касетата с Боби.