100
Нат и следователят Бил Уолш, внесоха куфара и чантите на Тина в една от заседателните зали. Тина седна срещу тях на масата и демонстративно си погледна часовника.
— Ако до половин час не изляза оттук, ще изпусна самолета — заяви тя. — Къде е Фред?
— В коридора — отвърна Нат.
— Какво е направил той?
— Може би нищо. Само е изиграл ролята на доставчик. Тина, хайде да поговорим за смарагдовия пръстен на Вивиан Карпентър, който се загуби.
Тя присви очи.
— Какво е станало с него?
— Значи сте чували за пръстена?
— Всеки, който чете вестници, е чувал за него, пък и на следствието се казаха сума неща по този повод.
— В такъв случай ви е известно, че не е пръстен, който би могъл да се сбърка с друг. Нека да ви прочета описанието му, депозирано в застрахователната компания: „Колумбийски смарагд, пет и половина карата, тъмнозелен, без видими примеси, вграден в платинена подложка с по един голям диамант от двете страни, един карат и половина всеки, на стойност четвърт милион долара.“
Остави документа и поклати глава.
— Разбирате защо семейство Карпентър искат да бъде намерен, нали?
— Не ми е ясно за какво говорите.
— Много хора смятат, че е бил изтръгнат от пръста на Вивиан след смъртта й, Тина. Ако това е вярно, възможно е всеки, у когото е той в момента, да си навлече огромни неприятности. Защо не поразсъждавате малко върху тази страна на въпроса? Мистър Уолш ще постои с вас, а аз отивам да си поприказвам с Фред.
Двамата със следователя се спогледаха. Сега Уолш щеше да подходи бащински към нея и, най-важното, нямаше да я остави сама, за да си прерови вещите. Нат забеляза как Тина бързо и нервно стрелна с очи багажа си, когато той спомена за пръстена. Смята, че е в куфара й, помисли си той.
Фред Хендин вдигна поглед, когато Нат влезе в стаята.
— Тина тук ли е?
— Да — отвърна Нат.
Нарочно оставиха Фред Хендин сам почти цял час.
— Кафе? — попита Нат.
— Да.
— И аз ще пия. Денят се оказа доста напрегнат.
На устните на Фред Хендин се появи лека усмивка и той отвърна:
— Би могло да се каже и така.
Нат изчака, докато донесоха кафето, а после се наведе напред и заговори делово на Хендин:
— Фред, вие не сте човек, който би се притеснил, че може да остави отпечатъци от пръсти. Предполагам, че ще ги открием върху пакетчето, което някой, подчертавам, някой с тъмнозелен плимут, чийто регистрационен номер от Масачузетс е съдържал цифрите седем и три, е оставил снощи в пощенската кутия на семейство Карпентър.
Изражението върху лицето на Фред не се промени.
— Така както аз виждам нещата, пръстенът е бил у някоя жена, която вие познавате. Спомнили сте си, че сте го видели на пръста й, на тоалетната й масичка или в кутията й за бижута. След като приключи следствието и сте прочели вестниците, вие сте се притеснили. Навярно не сте искали тази жена да бъде замесена в престъпление, ето защо сте й помогнали да се освободи от пръстена. Моля ви да ме избавите от затруднението, Фред. Не съм ли прав?
Хендин не каза нищо и Нат продължи:
— Фред, ако пръстенът е бил у Тина, следователно тя е дала лъжливи показания по време на следствието. Това означава, че ще отиде в затвора, ако не си признае. Всъщност не е кой знае колко страшно, освен ако не е участвала в заговор за убийството на Вивиан Карпентър. Ако имате желание да й помогнете, би следвало да отговорите на въпросите ми. А после Тина ще последва примера ви.
Фред Хендин седеше със сключени ръце, вперил поглед в пръстите си. Нат се досещаше какво си мисли. Фред е честен човек, разсъждаваше той. И горд. Спечелил е почтено всеки долар, който притежава. Познава достатъчно добре законите и осъзнава очевидния факт: след като е заявила под клетва, че не е чувала нищо за смарагдовия пръстен, Тина би могла да си навлече голяма беда. По тази причина Нат му загатна, че ще си спести главоболията, ако си признае.
Нат беше наясно как ще постъпи Тина. Щеше да отрича, докато я притиснат. Дано успееха да го направят тази вечер. Беше сигурен, че в крайна сметка ще открият Коуви, но не му се щеше да чака прекалено дълго.
— Не искам Тина да пострада — заяви Фред, като най-после наруши мълчанието. — Не бива никоя жена да си навлича неприятности само защото си пада по Коуви.
Вивиан Карпентър със сигурност си навлече неприятности, помисли си Нат.
Фред Хендин заяви:
— Снощи взех смарагдовия пръстен от кутията за бижута на Тина.
Следователят Бил Уолш запази състрадателното си изражение, когато Тина му се сопна: