Къщичката в къта на Пух

Тази сутрин Пух беше получил Мистериозно Послание под вратата си, което гласеше: „търся нова къща за Бухала. Така трябва и ти, Зайо“, и докато се чудеше какво е написано там, Зайо дойде и му го прочете.

— На всички оставям по едно — каза Зайо — и им казвам какво е написано, та сега всички търсят. Много бързам, довиждане! — И той побягна.

Пух го последва бавно. Предстоеше му много по-важно нещо, отколкото да търси нова къща на Бухала. Трябваше да съчини Пухова песен за старата му къща. Защото беше обещал на Прасчо много, много отдавна. И оттогава винаги, когато го срещаше, Прасчо всъщност нищо не казваше, но веднага разбираш защо. И ако някой споменеше за Тананикане или Дървета, или Връв, или Нощни Бури — върхът на нослето на Прасчо порозовяваше и той бързо заговаряше за съвсем друго нещо.

„Но никак не е лесно — каза си Пух, като гледаше това, което някога беше Къщата на Бухала, — защото Поезията и Тананикането не са неща, които можеш да вземеш, те са неща, които те вземат. Единственото, което можеш да направиш, е да отидеш там, където те ще те намерят.“

Зачака ги с надежда…

„Добре, каза Пух след дълго чакане, почвам: «Тука лежи дърво, защото наистина лежи, и сега ще видя какво ще стане.»“

Ето какво стана:

Падна дърво, дърво, в което
живейше Бухала. Да — ето,
ний бяхме с Прасчо гости там, —
зачу се пукот — „трам… трам… трам“…
И преобърна се небето.
Бушуващият Бесен Вятър
съборил долу на Земята
това дърво… та ни затисна
и всеки, всеки от нас писна,
кой под кресло, кой под кревата.
И само Прасчо (Прасчо!), да,
видял над себе си врата,
посочи я и каза вещо:
„Кураж! Кураж! Измислих нещо:
Там има цепка във вратата.
Ако намерите въже — то
аз самият по въжето
през тази цепка във вратата —
там, дето пише «ЗА ПИСМАТА» —
ще се измъкна… под небето!“
И Прасчо го направи! (Прасчо!)
Той изкатери се безстрашно
чак горе, цепката намери
и с много труд, бос, без шушони
през нея се изтирбушони.
Главата… след това краката… —
и се измъкна през вратата!
О, храбър Прасчо (Прасчо!) ти
трепна ли? Мигна ли ти? Хич!
Ти се бори за всеки инч,
след туй се втурна из гората:
„На помощ! Бухалът! Елате
за Бухала и Мечо Пух!“
И скоро другите те чуха,
дойдоха всички тичешката.
За Прасчо пейте! Пейте в рими!
Отвориха те този пън
и Аз, и Бухала — навън
измъкнахме се невредими!
Спаси ни Прасчо — не е сън!
Пей! Пейте, хей!
За Прасчо: „Хей!“
„Хей!“

„Ето я — каза Пух, след като си я изпя три пъти. — Тя стана различна от това, което си мислех, но такава си дойде. Сега трябва да отида да я изпея на Прасчо.“

ТЪРСЯ НОВА КЪЩА ЗА БУХАЛА. ТАКА ТРЯБВА И ТИ, ЗАЙО.

— Какво е това? — попита Ийори.

Зайо обясни.

— Какво е станало със старата му къща?

Зайо обясни.

— Никой не ми е казвал — каза Ийори. — Никой не ме осведомява! Стават седемнадесет дни до Петък, откакто никой не е приказвал с мене.

— Положително не са седемнадесет дни…

— С Петъка — обясни Ийори.

— Но днес е Събота — каза Зайо. — И пак стават единадесет дни. А само преди седмица аз бях тук.

— Но без разговор — каза Ийори. — Нямаше първо единия, а после другия. Ти каза само „Здравей“ и Изчезна. Едва успях да видя опашката ти вече на хиляда ярда далеч по баира, докато обмислях отговора си. Мислех да кажа „Какво“ — но, разбира се, вече беше късно.

— Е, да, но тогава бързах.

— Без Вземане и Даване! — продължи Ийори. — Без Обмяна на Мисли. „Здравей — Какво“ — такъв разговор не довежда до нищо, особено ако едва опашката на другия успееш да зърнеш през втората половина на разговора.

— Грешката е твоя, Ийори. Ти никога не отиваш да видиш никого от нас. Винаги седиш сам в това кътче на Гората и чакаш другите да дойдат при тебе. Защо понякога не отидеш ти при другите?

Ийори остана мълчалив за малко, докато обмисляше.

— Има нещо вярно в думите ти, Зайо — най-после каза той. — Аз ви пренебрегвах. Трябва повече да обикалям наоколо. Трябва да идвам и да си отивам.

— Така трябва, Ийори. Винаги, когато ти се поиска, изтърси се при някой от нас.

— Благодаря ти, Зайо. И ако някой каже на Висок Глас „Неприятно, Ийори идва“ — аз мога да се изтърся обратно.

За момент Зайо остана неподвижен.

— Ах — каза той, — трябва да тръгвам. Много съм зает тази сутрин.

— Довиждане — каза Ийори.

— Какво? О, довиждане. И ако случайно видиш някоя хубава къща за Бухала, обади ни се.