— Чакайте малко, нищо не разбирам. Нали брат ви е страстен ловец, не е ли ловувал? Ако пък е така, да не би да е пристигнал в Сочи с пушката си?
— О, не! Взе пушката на Ваня. Иван му даде своя „Мозберг“. А през това време ние с него…
— Какво вие с него?
— Ами ние, естествено, през цялото време, докато брат ми обикаляше, прекарахме в егерската хижа. Знаете ли, че там има такава хижа?
— Да, знам. Значи Малахов изобщо не е стрелял в гората?
— Не и докато аз бях там. Бяхме заети, нали разбирате, самият вие сигурно сте ходили с жена в гората…
— А брат ви стрелял ли е?
— Че как иначе? Превъзходен стрелец е — улучва копейка срещу слънцето. Донесе две яребици, но като ги видя Ваня, каза, че са боклук, и ги оставихме… Ох, най-важното — неочаквано се засуети тя и взе да рови в чантата си, — донесох ви документите!
— Какви документи? — слиса се Турецки. — Не ми трябват документи, стига ми и тая папка…
— Ама те са нашето алиби! Ето ви самолетните билети — понечи тя да ги даде на Турецки, но внезапно скри ръката си зад гърба. — В колко часа са стреляли в него?
— Не знам — честно си призна Турецки. — Някъде около пет и половина или шест вечерта.
— Уф! — с облекчение въздъхна журналистката и му подаде билетите. — Имаме маса свидетели. Стюардесата със сигурност е запомнила брат ми. Между другото, и Евгений Кафелников беше в нашия самолет.
Времето на излитане, отразено на билетите, беше 16,40.
„Каква мръсница — помисли си Турецки. — Горкият Малахов, не е имал късмет с жените.“
— А какво ще ми кажете за автоматичната писалка? — без особена надежда попита той.
— Откъде знаете? — изненада се тя. — Да, аз му подарих паркера. В интерес на истината, и на мен ми беше подарък.
Колко банално бе всичко това и ни на йота не ги приближаваше към убийството на началника на криминалната милиция. Турецки се усети дори, че съжалява, задето братът и сестрата нямат никаква вина. Познато чувство за всеки следовател, стигнал до задънена улица. Разбира се, тепърва ще трябва да се провери тяхното алиби, но интуицията му подсказваше, че тази жена не лъже. Виж, че иска да спаси скъпоценната си кожа, това вече бе сигурно.
— Но вие можете поне приблизително да посочите мястото, където сте били и където сте оставили Малахов?
— Разбира се, естествено — засуети се жената, подскачайки от нетърпение.
Турецки със съмнение погледна елегантните й обувки.
— Сега вече няма да си играем на оловни войничета — потри ръце Турецки. И се обади на мрачния капитан: — Нека хората ви незабавно да идат в гората. Сега мястото на търсенето е ограничено. Стига само там да е останало нещо, няма начин да не го намерим.
На следващата сутрин Турецки и Грязнов получиха в хотела си съобщение, че в яковлевската гора, а по-точно в ограничения квадрант на търсенето, е намерено нещо важно. Все още сънени, двамата веднага потеглиха натам.
— По-нататък не може с кола, ще вървим пеша.
Мрачният капитан тръгна напред да показва пътя. Имаше гъста мъгла, на десет крачки нищо не се виждаше.
— „Бяла утрин… — извиваше под нос Грязнов, като крачеше бързо след Турецки и имитираше тихо камерно пеене — … утрин мъглива…“
Вече се чуваха гласовете на криминолозите, които лениво спореха:
— Мисля, че е бук — твърдеше един глас.
— Не, ясен е.
Когато излязоха на някаква полянка, Турецки и Грязнов видяха огромно широколистно дърво с толкова дебел дънер, че не можеше да се обхване с ръце. На метър и половина от земята върху него се виждаха три черни петна.
— Като нарисувани — недоверчиво промърмори Грязнов. — А, Саша?
Турецки понечи да пипне петната, но веднага отдръпна ръка.
— Нищо, нищо, пипнете ги — окуражи го рижият експерт. — Минали са вече няколко дни, пък и дъжд валя, искам да кажа, че петната са от барут и не се махат толкова лесно.
Турецки потърка дънера — никакви следи не останаха по пръстите му. Петната бяха като фотографирани, а не като нарисувани.
— Всичко това до нищо няма да ни доведе, Александър Борисович, помнете ми думата — изказа мнение мрачният капитан.
Криминолозите нямаха никакво намерение да започват работа. Малко по малко Турецки започваше да се ядосва.
— Я застани тука — обърна се той към мрачния капитан и му посочи едно дърво. — Ще направим нещо като следствен експеримент.