Капитанът застана на посоченото място.
— А сега се наведи.
Капитанът се наведе.
— Протегни напред лявата си ръка, а дясната сложи пред гърдите.
Капитанът това и направи. Изглеждаше като стрелец, който се прицелва.
— Ба-ба-ах! — неочаквано извика Турецки и го тупна по рамото. — Представи си, току-що ти уби полковник Малахов.
Капитанът се дръпна встрани и когато следователят му обърна гръб, изразително се потупа с пръст по челото. А Турецки заговори рижия експерт, когото вече познаваше от вилата на Кирякови.
— След колко време ще бъдат готови резултатите от експертизата?
— Ако се понапънем — утре…
— Ами ако не се понапънете? — кипвайки вече, полюбопитства Турецки.
— След седмица.
— В най-добрия случай — равнодушно потвърди мрачният капитан.
— Виж какво, уверявам те, че когато се наложи, никой не може да ме надмине по простащина и нахалство. Я ме свържи с кмета по вътрешната линия. Незабавно.
— Александър Борисович, повярвайте ми, и той с нищо не може да помогне.
— Чакам!
След две минути получиха връзка. Мрачният капитан донесе на Турецки радиотелефона, като с целия си вид показваше колко безнадеждна е ситуацията.
— Ало! — изръмжа Турецки. — Кметът ли е?
— Не, приемната е — прописка тъничък гласец.
— Аз казах по вътрешната линия! — кресна следователят. — Дайте ми кмета!
В слушалката нещо изпука и се чу превключването.
— Слушам! — обади се плътен мъжки глас.
— Обажда се Турецки, старши следовател по особено важни дела при Главната прокуратура на Руската федерация.
— Зная, че работите в моя град.
— Имате ли спешна куриерска връзка с Москва? Да се осъществи за няколко часа?
— А защо, собствено…
— Попитах: имате ли?
— Връзка имам, но какво ви…
— Сега ще ви обясня. Ако до един час не получа куриер, който спешно да замине за Москва, вие, уважаеми господине, може да си имате големи неприятности. Става, нали?
Без да дочака отговора, Турецки предаде слушалката на мрачния капитан, в чиито очи танцуваха весели пламъчета.
— А вие, натурално, ще намерите бензинов трион — посъветва го Грязнов.
— Че защо пък бензинов трион? — слиса се капитанът.
— Е, може да стържете и с ножовка. Както искате, ваша работа, но след половин час ей това парче дърво — посочи той барутните петна — ще трябва да бъде изрязано, процесуално оформено, запечатано в специален контейнер и изпратено в Москва за съдебна експертиза.
— И така, откъде все пак се взе изведнъж тоя пожар? — разсъждаваше на глас Турецки. — Слава, по принцип има ли някой интерес да унищожи електрониката?
— Едва ли.
— Ами документацията, счетоводните книги?
— Със сигурност — отговори Грязнов без никакво колебание.
— И кой може да е? Фирмата изгоря преди още да узная от Вела, че е била продадена. Вероятно Батона. Искам да кажа, той е бил заинтересован да унищожи информацията, че „Светлина“ вече не принадлежи на Герат…
— Е, общо взето, да.
— Не долавям у теб ентусиазъм при тая забележителна версия.
Грязнов премълча.
— И така е правилно, другари, както казваха някои навремето. Правилно е да няма ентусиазъм. Защото това е поредният идиотизъм. А ние просто сме се отучили да работим при наличието на сериозни улики. Свикнали сме в Москва всички панически да се крият, щом чуят на улицата викове за помощ. Животът е прекрасен и удивителен. И за какъв дявол е трябвало да изгори „Светлина“?
— Саша — предпазливо започна Грязнов, — струва ми се, че сега ти сам отговори на въпросите си.
— Какво имаш предвид?
— Защо му е трябвало на Ярцев да убива оня младеж, състезателя? От ревност? Изглежда малко вероятно, не е ли така?
— Е, и?
— За пожара е най-лесно да се заподозрат служителите на фирмата, дори оня, твоя любимец, академика, или пък някой друг. А сега нека помислим — на кого от тази компания Не е било нужно да подпалва офиса. Кой от тях изобщо не е свързан с това? Има ли човек, който да е извън играта?
Турецки, който и без това внимателно го гледаше, ококори очи.
— Има такъв човек. И ти го познаваш — опита се той да се пошегува. — Това е третият „афганец“. Първите двама — Ярцев и Кулебякин — пътуваха във фолксвагена. Знаем какво стана с тях. А за него не знаем. Той не се е върнал с всички останали.