— Как му беше името?
— Менжега.
— А каква е гаранцията, че той изобщо е заминавал нанякъде?
— Гаранция няма. Но няма и гаранция, че той изобщо… Какви идиоти сме! — Турецки грабна телефонната слушалка.
— Недей да обобщаваш така, говори за себе си — възрази със задоволство Грязнов.
— Капитане, искам да направите нещо — говореше по телефона Турецки. — Незабавно изяснете дали някой от „афганците“ е имал жилище в града, въпреки че е бил зарегистриран в „Хоризонт“. Продължава ли наблюдението на хотела? Отлично, чакам… И така, довърши мисълта си, Славка.
— Ще го кажа кратко и ясно. Ето какво ме научи тоя шантав град… Впрочем ти успя ли поне веднъж да се топнеш в морето?
— Не — въздъхна Турецки.
Грязнов укорително поклати глава:
— Ето на, виждаш ли… И така, какво научих тук — че в повечето случаи не трябва да се търсят някакви вражески помисли, защото могат да ти напакостят не само враговете, но и приятелите, пък и съвсем странични хора. Виждаш ли, тук е твърде горещо. И хората направо откачат.
Телефонът иззвъня. Турецки грабна слушалката.
— Да? Кой именно? Ясно. Адресът? — Турецки придърпа един лист и извади паркера на Малахов. — Как? Разбрах. Все пак изпратете група да го арестува, макар че със сигурност вече е твърде късно.
Грязнов търпеливо чакаше, което не беше в характера му.
— Не можеш да си представиш колко близо си бил до истината. Чисто и просто Менжега е живял в същия апартамент, където се премести офисът на фирма „Светлина“. Достатъчно е било само несръчно да запали цигара… дявол да го вземе! Групата веднага ще отиде на място, но не ми се вярва храбрият подпалвач да седи и да ги чака. Впрочем той е доста над шейсетте. Как ти се струват подобни „афганци“, а? Някои са воювали още като пеленачета, а други — с изкуствени ченета. Но по принцип за основното си прав: нещата тук не могат да се делят на главни и второстепенни. Вероятно в момента Менжега е единственият останал жив от преданите хора на Герат. Но какво ще прави сега? Дали ще се опита да влезе във връзка с Вела? Или може би ще воюва с Батона, засега — мистична фигура в тая каша? Или пък просто ще приключи с всичко това и ще духне нанякъде?… Така или иначе аз отивам да си купя плувки.
Към пет часа вечерта Турецки вече разполагаше с информация от Москва:
РАДИОГРАМА
Сочи.
Градската прокуратура.
До старши следователя по особено важни дела
при Главната прокуратура на Руската федерация
А. Б. Турецки
Според заключението на НИИ за съдебни експертизи тъмните петна върху дънера на дървото се идентифицират като барутен нагар от стрелба с опряно до дървото оръжие, калибър от четири до единайсет милиметра. Произведени са няколко изстрела, за което свидетелстват несъвпадащите центрове на барутните петна. След като бе анализиран химическият състав на вторичния продукт, какъвто е барутният нагар, може със сигурност да се твърди, че използваният при стрелбата барут е експериментално производство на „Хамилтън-70“.
По цялата територия на Русия споменатият барут се използва само за патрони, предназначени за спортно оръжие, с каквото разполага по-конкретно представителният отбор по стрелба на Руската федерация.
Москва.
НИИ за съдебни експертизи.
завеждащ лабораторията Орехов
— Май че сега вече е излишно да си купуваш плувки — ехидно отбеляза Грязнов, който бе прочел радиограмата през рамото на приятеля си.
— В Москва трябва да идем, в Москва… — проговори Турецки.
— Ами с Менжега какво ще правим?
— И той е в столицата. Поне така смятат местните оперативни служители. В компютъра на Адлерската аерогара името му фигурира в списъка с пътниците на онзиденшния самолет за Москва. Преди малко ми донесоха тая справка.
— Ясно. Обърна ли внимание, че барутът се използва за спортни патрони, а ти какво имаш? Стандарт: 7, 62 мм.
— Ще се оправим — махна с ръка Турецки. — Нека при това дело Андрюха Трофимов точи зъби за полковнишки пагони.
— А компроматите за кмета?
— Ще ги получат онези, които имат служебното задължение да се ровят в подобни мръсотии — сви рамене Турецки.