В стаята нямаше никой. Взех дистанционното и се изтегнах на леглото. Имаше два канала, които си бях намислил да открия. Оня гявол си ги пускаше с някакъв хитър номер. Със сигурност бяха за порно. Само че сега образът се въртеше, беше разкривен и нищо не можеше да се разбере. Е, няма значение, ще трябва да се поровичкаме малко.
Започнах да натискам едно след друго всичките копчета на дистанционното в най-различни комбинации. Така да се каже, по метода на пробата и грешката. Но всичко беше напразно. Ту започваше някаква въртележка от черта, ту се появяваха отделни думи, ту всичко изчезваше, но най-лошото беше, че розовите петна така и не се превръщаха в пищни голи мадами и пичове. Верно, че по едно време се появи поне звукът, ама нищо повече.
С една дума, когато на вратата се почука, така се стреснах, че едва не изкрещях. Сякаш ме бяха сбарали да върша нещо неприлично. Макар че то си беше самата истина. Бързо изключих щайгата и станах.
— Кой е?
Вратата леко се открехна и в стаята надникна Света. Погледна ме някак странно и тихо попита:
— Може ли да вляза?
— Защо, пак ли е време за плюскане? — злобно се поинтересувах аз.
Тя бързо влезе и затвори вратата след себе си.
— Аз… Може ли да ти кажа нещо? — попита Света неуверено.
— Кво да ми казваш? Случило ли се е нещо?
Тя постоя няколко секунди, като се оглеждаше наоколо, после седна. На леглото. На моето легло. Усетих как коленете ми взеха да треперят. Светка си беше готино маце, макар че се докарваше като голяма и ми се правеше на велика. Хубаво дупе, закръглено като ябълка, пък и цици — не ти е работа. И стройни крачка, а и в муцунката си беше наред.
— Аз… — започна тя и взе да се изчервява. — Максим, аз искам да те помоля за извинение.
— Защо? — не разбрах. — Какво е станало?
— Ами не знам — сви рамене тя. — Нали си ми сърдит за нещо?
— Ааа, не. Макар че… — взе да ми светва за какво става дума. — Ти самата не разбираш ли?
Не отговори. Наведе глава и замълча. Приближих се до нея.
Долових приятната миризма на някакъв скъп парфюм, каквато обикновено лъхаше през прозорците на колите, когато ги миех на улицата, а от деколтето на блузката й се показваше черен дантелен сутиен. Само да протегна ръка и…
— Той ще ме уволни, ако не го помолиш да ме остави — неочаквано изтърси тя и изведнъж вдигна поглед, като го закотви в мен. Усмихнах се и тихо казах:
— Хубава си.
— Какво? — уплашено попита Света.
— Значи аз трябва да кажа на Принца да не те уволнява? — смених аз темата и сложих ръка на коляното й. — А какво ще получа за тая работа?
— Недей… — прошепна тя и се отмести по-надалеч от мен. — Моля те, недей така.
Ама на мене спирачките ми не държаха. Пъхнах ръка под полата й и я повалих на леглото. Странно, тя почти не се съпротивляваше. Само уплашено се оглеждаше настрани, сякаш търсеше помощ, и непрекъснато ме молеше да престана. А аз вече бях разкопчал блузката й и започвах да смъквам полата.
— Спри, почакай! — каза тя изведнъж високо. — Аз сама.
Спрях. Тя се измъкна изпод мене и стана, като се мъчеше да пооправи дрехите си. Очите й бяха зачервени, цялата мазилка по лицето й се беше размазала, ръцете й трепереха.
— Ако аз… Ако преспя с тебе… един път, нали повече няма да ме закачаш? — попита с разтреперан глас и ме погледна в очите.
И край, ви казвам — всичко ми се отщя. Дори ми идеше да потъна в земята от срам. Да вървят по дяволите с всичките си мангизи и гущери, видеокасетофони, компютри, гориш и мотовили! И тя да върви с тях! Сама ми се натресе в стаята, а сега се прави на света вода ненапита!
— Изчезвай! — тръшнах се на леглото и се обърнах към стената.
— Да си отида ли? — неуверено попита Света.
— Давай, давай, омитай се.
Страхотно положение. За малко щях да я изчукам на това легло. И щях да го направя, ако не я бях погледнал в очите. Че аз да не съм някакъв си скапан Чикатило, мамка му!
Светка не си тръгваше. С гърба си я усещах, че е тука, че стои насред стаята. Чувах дишането й.
— Е, кво си се залостила такава?
Обърнах се рязко и едва не зяпнах от изумление. Света беше съвсем гола. Стоеше и се прикриваше с ръце като оная мадама от раковината. Не, ама тя наистина е хубавица. Чак да те дострашее да чукаш такава.
— Ама ти какво? — попитах я, щом ми се върна дар словото.