— Едно време никога не съм бил информатор, та сега затова ми е интересно! Само че първо трябва да изчакаме, докато се махне оная Баба Яга с четката.
— Впрочем къде изобщо се държи оръжието и всички останали неща?
— Има един огромен подземен бункер. Всъщност представлява малко градче. Там са и стрелбищата, и спортните зали. И складовете. И сауната.
Иззад ъгъла на сградата се появи момченце на малък велосипед с три колела и се развика:
— Тате! Тате! Мама ти изгори ризата!
— Как така я изгори? — подскочи Щипцин.
— Ми с ютията! — радостно обясни момченцето и изчезна с колелото.
Щипцин ядно махна с ръка и отново седна на тревата.
— Каква ютия, каква мама? — не можа да схване Турецки.
— Това е синът ми — обясни Щипцин. — А майка му съответно ми е жена. Тая глупачка явно е решила да ми глади ризата.
— Значи живееш тука със семейството си?
— Защо се чудите?
— И какво работи жена ти?
— Нищо, гледа сина. А аз съм печалбарят.
— Похвално — кимна Турецки.
Действително високият дървен шкаф беше буквално претъпкан с употребени мишени. На чекмеджетата, в които бяха прибрани, имаше отбелязани дати, а на всяка една от мишените — името на съответния състезател. Това създаваше голямо удобство.
— А сега знаеш ли какво ще направиш? — предложи Турецки. — Иди да видиш в какво положение е ризата ти. Става, нали?
Щипцин се позасегна, но излезе.
Така, дотук добре. Първо ще трябва да се прегледат отчетите с двуседмична давност.
Турецки пресметна, че са стреляли трийсет и двама души. Видът на тези продупчени в десетката мишени, тази невероятна точност при стрелбата, автоматично го навеждаха на мрачни мисли.
Турецки отвори чекмеджето, където бяха прибрани резултатите, показани от спортистите преди десет дни. Те бяха вече трийсет. За по-голяма сигурност прегледа по-отдавнашните отчети. Имената отново бяха трийсет и две.
И така, моментът на истината беше настъпил. Макар че все още нямаше никакви доказателства, Турецки беше почти сигурен, че именно тези минус двама души имат съвсем пряко отношение към убийството на запаления ловец и любовник, собственик на паркера — полковник Малахов.
Дали сега, в този миг, убийците имат някакви лоши предчувствия за намеса на съдбата в тяхното деяние, олицетворена от прецизния следовател, дошъл чак в Митишчи да се рови в старите им мишени? Но какво ли ме интересуват чуждите самоанализи, сепна се Турецки, стигат си ми и моите, дори са ми твърде много. И започна да сравнява имената по изготвените списъци.
Бяха отсъствали майсторите на спорта Емелянов и Цаликов. Сега вече изникваше друг закономерен въпрос. На контролните състезания са били трийсет и двама души, но всъщност не всички са заминали за олимпиадата. Къде ли са в момента онези двамата? И как да го разбере? Турецки погледна през прозореца. Петя Щипцин се мъчеше да разпали някаква скара и досипваше в нея дървени въглища.
— Петя — повика го Турецки, — според теб как мога да разбера кой точно е заминал с представителния отбор?
Петя се почеса по тила. После съобрази:
— Там, в средното чекмедже на бюрото, трябва да има течение на „Спорт-експрес“. Прегледайте го.
В броя преди една седмица Турецки намери общия списък на Всички спортисти, заминали на олимпийските игри. И като стар запалянко се зачете в познатите имена. Волейболисти, лекоатлети, Млуици… Ах, жалко, Садовничи няма да плува. Рано изпадна това момче, много рано. По едно време Турецки усети, че се разсейва, и премина направо към имената от представителния отбор по стрелкови дисциплини. Стрелба с лък. Не, не. Ето, стрелба с огнестрелно оръжие, единайсет души. Траншеен стенд: Цаликов, Емелянов.
Повече въпроси няма, сега им остана само да чакат. Най-важно е да не ги подплашат и да ги държат под око, иначе ще се прекъсне единствената нишка. Защото те всъщност не са самостоятелни фигури, а само изпълнители.
Желая ви успех в Атланта, момчета. Особено след оня ужасен провал на нашия национален отбор на Европейското футболно първенство в Англия. Но пък наистина играха кошмарно, което си е вярно, не може да се отрече…
Сега остана последната решаваща стъпка. Да влезе, без санкция от прокуратурата, в стаите на двамата храбри стрелци от траншейните стендове. Без да обръща внимание на Щипцин, който настойчиво го канеше на шишчета, Турецки го повлече със себе си отново към общежитието.