— Аз съм инспектор и съм дошъл на проверка да видя какво е при вас състоянието на противопожарната охрана, вентилацията, санитарните възли и всичко, което ти дойде наум, разбра ли? Искам да видя къде живеят.
А в същото време си помисли, че в някой американски филм, пък навярно и в реалния живот там, американският Щипцин упорито би се съпротивлявал да наруши границите на личното владение. А този тук хабер си няма, дори се хили. Както изглежда, доста му е дотегнало еднообразието в базата.
Съдейки по всичко, Емелянов и Цаликов бяха неразделни приятели. Дори живееха заедно.
Стаята им можеше да се възприеме за класическо студентско жилище, ако не беше тоталната липса на каквито и да било книги. Затова пък имаше купища видеокасети.
Какво ли би могло да се открие в стаята на хора, които миналата седмица са били в Сочи, а тази — вече в Атланта? Защото едва ли са решили, като последни идиоти, да си пазят билетите от сочинския самолет…
Турецки прегледа всички чекмеджета на бюрото, пребърка джобовете на разни якета, дънки и други дрехи. Не, разбира се, не ги пазеха. Ами обувките? Хм. Той погледна калните обуща. Може и би трябвало да се идентифицира полепналата по подметките кал, като се сравни по състав с почвата на стотици километри оттук, но беше минала седмица, а може би дори две.
Механично отвори още веднъж чекмеджетата на бюрото. Ето, една съвсем обикновена кутия от патрони „Баярд“, но какво от това? Защо пък да не стои тука, руснаците имат навика да пазят всичко. Още повече че в нея се търкалят десетина празни и доста тесни гилзи… Празни гилзи!!
А какво още ти трябва? Я да ги измерим какъв калибър са? Турецки намери линийка и ги измери. Ами да, точно в тези гилзи е имало барут „Хамилтън“. Припомни си какво беше казал експертът: калибърът на патроните с експериментален барут е не повече от седем милиметра. Куршумите, които бяха открити в трупа на Малахов, бяха класически — 7,62 мм. Значи тези изкусни снайперисти просто са използвали своя забележителен и ефикасен барут в стандартни патрони. Но защо ли празните гилзи са толкова много — цели десет парчета?
При този закономерен въпрос Турецки изпита известно притеснение.
— Щипцин, иди да доведеш жена си, ще бъдете свидетели. Намерих тук нещичко. Сега ще направим протокол за обиска, ще запишем в него тази кутийчица и двамата със съпругата ти ще се подпишете, че сте видели как съм я намерил тука. А после ще запечатаме вратата.
— Момент — прекъсна го досега послушният Щипцин, — а аз видял ли съм?
— Видял си, разбира се.
— Ами ако не съм?
— Не ставай нахален, сега не е време за такива номера. Ето, виж, че тя е в чекмеджето.
— Е-е-е — проточи Щипцин, — вътре е, верно. Но сега е вътре. Ами къде е била по-рано?
Той понечи да извади кутията, но не можа. Не по-малко изненадан, Турецки отново вдигна капачката и едва тогава забеляза пирона, с който бе закована за дъното на чекмеджето.
— Вярно, тука е била — веднага се съгласи Щипцин.
В присъствието на двамата съпрузи Турецки изготви протокол за конфискация на веществено доказателство, откова кутията от чекмеджето и я прибра. На сбогуване пожела на Петя и жена му всичко най-хубаво в брачния живот.
„Все пак добри хора са това масажистите — помисли си Турецки вече във влака. — И в Сочи ми помогна оная симпатяга от «Хоризонт», и тука се получи същото. Изглежда, на масажистите това им е в кръвта или е нещо като цехова солидарност.“
Схватката
На връщане трябваше да си осветяват пътя с електрически фенерчета, тъй като в планините се стъмваше рано. Пътеката, едва забележима през деня, сега в здрача изобщо не се различаваше. Придвижваха се слепешката, почти без да разговарят помежду си. Бойците бяха преметнали оръжието си през гръб, за да не се клати и да не им пречи да вървят. Всеки от полевите командири си мислеше какво обяснение да даде на хората си. Нямаше с какво да ги зарадват. Старейшината Ибрахим не беше им обещал златни планини. В близко бъдеще нямаше да получат дори най-необходимото — боеприпаси, военна екипировка, системи за свръзка. А при това окаяно състояние на разпокъсаните отряди бе достатъчна само една голяма офанзива по цялата фронтова линия, за да загубят войната.
Все пак се бяха отклонили от пътя и излязоха от гората на около петстотин метра от колите. Отдалече се виждаше малкият огън край тях. Ако не бяха го съгледали, може би още щяха да се мотаят наоколо.