Грязнов беше онемял от изумление и дори не се сети какво да каже.
— И още нещо сме пропуснали, докато бяхме в Сочи — без да му обръща внимание, продължи Турецки. — Или по-скоро грешката е моя. Нали помниш, че фирма „Светлина“ се премести от Адлер в Сочи? А в предишните й помещения в Адлер се нанесе някаква агенция за недвижими имоти — „Възход“. Занимават се момчетата с най-различни покупко-продажби. Та значи тая фирма е също на Батона. Във Владивосток са били открити и документите за нея. Чисто и просто той е направил рокада — електрониците там, а брокерите тук. Ако още тогава се бях позамислил, че нищо случайно не може да има в тая комбинация, вероятно брокерите щяха да ме „отведат“ при Батона, докато е бил още жив! Освен това във вилата на братя Кирякови се откриха и негови отпечатъци. Явно и те са работили за Батона. И именно Батона е поръчал убийството на Герат Климов, в това вече няма никакво съмнение. Представяш ли си колко бързо щяха да се решат нещата, Слава? Защото тоя чудесен грузинец не е никак случаен човек, притежавал е в Сочи маса имоти, направо с лопата да ги ринеш.
Телефонен звън прекъсна разговора.
— Александър Борисович, нали? — полуутвърдително произнесе с подчертано спокоен тон кадифен мъжки глас. — Обажда ви се Вячеслав Поляков… По дяволите! — след секунда пауза се засмя мъжът отсреща. — Като се замислиш, звучи почти като Вячеслав Иванков4!
Със знаци Турецки показа на Грязнов, че трябва незабавно да засече откъде се обажда неговият събеседник. Грязнов се втурна към другия телефон и набра няколко цифри — кода на свързочния възел.
— Момент, момент…
— Вижте, обаждам ви се от мобифон. Обикалям с кола из улиците, така че не си правете труда да се опитвате да ме засичате. След малко просто ще го изхвърля през прозореца, защото тоя боклук повече няма да ми трябва — съвсем сериозно предупреди Поляков.
— Какво искате от мен? — ядосан попита Турецки.
— Да се срещнем. Ще ме познаете ли по физиономия? Защото аз все още не съм ви срещал из белия свят.
— О, бъдете сигурен, че ще ви позная — усмихна се в слушалката Турецки. — Най-подробно съм разучил снимката ви от училищния албум. Къде да се видим значи?
— На десет минути път от вашата прокуратура има един бар „Холстен“, знаете ли го?
— Отлично, поне ще пийнем студена бира. Да речем, след половин час?
Наблюдението на тази гуляйджийска спирка бе организирано за десет минути. А Грязнов, който бе приятно изненадан от новината, остана да дежури на телефона. След двайсет минути Турецки вече седеше в бара и пиеше бира. Заведението беше почти празно. На съседната масичка двама млади мъже, облечени в еднакви сака, но с различни вратовръзки, и с едно общо куфарче с цифрова заключалка, обсъждаха последните борсови новини.
Поляков се появи точно на уговорената минута. Кой знае защо, държеше ръцете си в джобовете. Беше облечен в скъп, но поизмачкан костюм. Вратовръзката му стърчеше от единия джоб, а яката на ризата беше разкопчана.
Турецки му помаха с ръка.
— Ще пиете ли нещо? Ако искате и на вас да поръчам бира?
— Благодаря, вече утолих жаждата си — отказа с широка усмивка Поляков.
„Има великолепни зъби, не може да се отрече. Вероятно — Блендамед-комплит.“
— Изглежда, се чувствате превъзходно — отбеляза с известна завист Турецки и помести към него един стол.
— Когато узная, че в семейството ми всичко е наред, започвам да гледам на живота по-весело. Пък и сауна, фитнес, тенис, масаж — това за мен са задължителни неща.
Поляков избухна в непринуден смях при спомена за преживелиците от последните дни. Всъщност кога за последен път беше вземал душ?
— Извинете, вие нямате нищо общо с това — поясни той веселостта си пред учудения поглед на Турецки. — Хайде, извадете касетофона си.
— Нямам навика да ползвам касетофони. Дайте да говорим вече по същество — сухо предложи Турецки. — Мога да ви задам сега маса въпроси…
— Приготвил съм нещичко за вас. Само че ми се свиди да ви го давам — откровено призна Поляков. — Но съм решен на тази стъпка.
— Така ли? И какво по-точно? — Турецки усети как го сви под лъжичката.
Поляков се засмя, показвайки с целия си вид, че няма да стане така изведнъж.
— Имам чувството, че ми се предлага сделка — отбеляза Турецки, като с удоволствие отпи няколко глътки от бирата си. — Или подкуп.