Преразпределението
— Алла Михайловна Ширяева?
Пред гишето за регистрация на владивостокската аерогара „Артьом“ беше почти празно. Обикновените граждани предпочитаха да си стоят вкъщи, а бизнесмените и другите по-заможни хора използваха чартърните полети, при които човек можеше и да си полегне, и телевизия да погледа, и да си поръча питие по свой вкус… В интерес на истината, Алла също искаше да си купи билет за такъв полет, само че нямаше свободни места.
Дебела жена в синя милиционерска униформа придирчиво оглеждаше багажа й, който се състоеше само от един обемист спортен сак.
— А това какво е? — посочи тя тъмното безформено петно върху екрана на рентгеновия апарат, с който се преглеждаше багажът на пътниците. Алла напрегнато се помъчи да си спомни какво ли беше това метално нещо, което е пъхнала на дъното на сака.
— Ами май че консерва…
— Ще се наложи да проверя!
Когато лентата изнесе сака от желязната клетка, милиционерката го сложи на близката маса и решително дръпна ципа.
— Трябва да помните какъв багаж носите със себе си — заядливо каза тя, — сега ще трябва да вадим всичко едно по едно.
Бръкна в сака и се зарови в него. На масата започнаха да се трупат разни блузки, поли, рокли, смачкани на топка чорапи и всякакви женски принадлежности.
Алла ядно си мислеше с какво удоволствие би удушила тая дебелана или в краен случай поне би я уволнила от работа — и щеше да го направи без никакви усилия, трябваше само да се качи на втория етаж при Семьон Семьонич, директора на аерогарата. Ама не искаше да вдига скандал, за да не се разбере коя е. Абсолютно никой не знаеше, че заминава за Москва. А за маскировка си бе сложила големи тъмни очила. Така че се налагаше сега със стиснати зъби да изтърпи просташкото отношение на тая кучка.
— Ами това какво е? — проговори дебеланата, като извади от сака дезодорант. — Не знаете ли, че е забранено да се внасят в самолета изделия в аерозолни опаковки? — с нравоучителен тон попита тя и сложи дезодоранта настрана, след което я изгледа и заключи: — Ще трябва да го оставите.
Без да каже нито дума, Алла взе дезодоранта и натисна щифта, като насочи струята към пода. Държа го така, докато изпръска всичко от него. Въздухът наоколо натежа от непоносимо силната миризма на парфюм. После изхвърли празния флакон в най-близкото кошче.
— Я да не хулиганствате! — кресна милиционерката, като се поокопити от изненадата си.
— Това е, за да не го придушиш ти, кучко — бавно процеди през зъби Алла.
Дебеланата отвори уста за достоен отговор, но я затвори веднага. Щом като някой така спокойно си позволява да обижда един униформен служител, значи може би има такова право. И сметнала за по-разумно да премълчи, тя върна паспорта на Алла, посочи й сака и каза:
— Минавайте по-бързо.
Алла криво-ляво напъха вътре вещите си и тръгна към терминала за пистата. До самолета трябваше да стигне пеша.
— Тевойко, да ви помогне ли? — чу се зад гърба й мъжки глас със силен кавказки акцент.
— Я върви на майната си — без да се обръща, отговори „тевойката“.
— Ай, ай, колико грюба! Защо така грюба? — възкликна кавказецът, но побърза да я остави на мира.
„Трябваше все пак да си взема билет за чартърния“ — ядно си помисли Алла. Беше ужасно напрегната. Всичко висеше буквално на косъм. Трите убийства (включително и на Петя Осколков) потресоха цял Владивосток. Гибона беше влиятелна фигура и сега щеше да се поведе борба за преразпределение за „наследството“. А то не беше никак малко: контрол над златните мини, търговия с внасяните от Япония коли, връзка с военните шефове, отговарящи за армейското имущество… Списъкът беше дълъг. И сега Алла имаше нужда да се подсигури с покровителството на столични авторитети. Именно затова трябваше спешно да замине за Москва.
Едва във въздуха, докато пиеше блудкава лимонада от неприятно миришеща пластмасова чашка, Алла си позволи да се поотпусне. Свали назад облегалката на креслото си и затвори очи. Последните няколко дни бе прекарала в заличаване на следите си — след убийството на Гибона неговите конкуренти със сигурност щяха тайно да обезвредят колкото се може повече от хората на стария легализиран супербандит. И затова се бе наложило да живее в кухнята на своя бивша съученичка, която по цяла нощ й разказваше за любовните си приключения и искрено я съжаляваше, че все още не се е омъжила…