Не можеше да заспи. Събитията от последните няколко дни я бяха изнервили…
Алла отдавна подозираше, че Гибона е замислил някаква сериозна промяна. По-рано златото отиваше в Талин, нямаше никакви проблеми, защото пътят на транспортирането му беше сигурен и всичко вървеше като по часовник. Изведнъж обаче Гибона предприе някакви необясними действия, разрушавайки механизма, създаден от самия него. Започна да прибягва до услугите на някакви съмнителни типове като Батона, с които никога по-рано не беше имал вземане-даване. Взривяването на вертолета и убийството на верния им човек на Февралското летище окончателно я убедиха, че Гибона е решил да смени партньора си. Това бе добре обмислена стъпка, Алла не се съмняваше — по принцип Гибона беше твърде опитен и предпазлив, за да се реши на нещо, без предварително да е сигурен за собствената си изгода. Обаче покрай сухото гори и суровото. Алла-Нюра се опасяваше, че при неизбежните промени в обкръжението на Гибона тя ще отпадне от активната работа. Скромното й положение на готвачка и масажистка при шефа отдавна вече не я задоволяваше.
Чрез някои свои връзки тя успя да научи, че във Владивосток са пристигнали от Москва двама наемни убийци. И то с оръжието си, почти без да се крият. А фактически сред местните мафиоти единствено Гибона имаше връзка със столицата. Останалите, така да се каже, „се варяха в собствен сос“. Ако им потрябваше да отстранят някого, предпочитаха да прибягват до услугите на местните мутри. Така че Алла усети нещо нередно в тая работа. Като съпостави пристигането на московските убийци с машинациите на Гибона, реши, че между тях има съществена връзка. Извади стария си, изпитан парабелум, и се отправи към хотела, в който бяха отседнали московчаните.
Те си бяха наели луксозен апартамент с изглед към залива. Когато Алла почука на вратата, дълго време никой не й отвори. След пет-шест минути мъжки глас недоволно попита:
— Кой е?
— Свой — отговори Алла.
Мъжът отвътре тихо размени с някого няколко думи, след което каза:
— Ние никого не очакваме.
— Идвам по работа, момчета. Трябва да поприказваме.
Ключалката изщрака и на вратата се показа висок млад мъж по гащета:
— Какво има?
— Имаме да си приказваме — повтори Алла с колкото се може по-твърд тон.
Виждайки пред себе си само една жена, и то доста привлекателна, той отстъпи и й направи път да влезе.
— Добре, ела.
Вратата на спалнята беше открехната и Алла бегло забеляза на леглото голо момиче, очевидно — местна проститутка.
— Забавлявате се, а? — иронично се усмихна Алла и без да чака покана, се разположи удобно на широкия диван.
— Коя си ти? — попита домакинът.
— Къде е приятелят ти? — отговори Алла на въпроса с въпрос. — Извикай го тук и отпрати фльорцата. Разговорът ще бъде сериозен. Във връзка с нашата работа.
Младежът внимателно я изгледа и разбра, че неслучайно е дошла при тях в хотела. Надникна в спалнята и каза:
— Ставай, Митя, имаме работа. А ти се обличай бързо и изчезвай. Сеансът приключи.
Когато проститутката си отиде, стиснала в ръка двете си честно припечелени зелени хартийки, от спалнята излезе съненият Митя и недоволно попита:
— Игор, какво има бе?
Той кимна към Алла:
— Сега ще разберем.
Двамата си облякоха хавлиени халати и се настаниха във фотьойлите срещу дивана.
— Е, казвай сега каквото имаш да ни казваш…
— Най-напред, момчета, искам да ви предупредя, че вече ми е известно всичко за вас. Знам също така и целта на вашето посещение тук. Така че — не правете глупости.
Тя рязко извади пистолета и го насочи срещу тях. Не бе сгрешила в сметките си — нали е жена, не бяха взели предпазни мерки.
— Не се безпокойте, нямам намерение да ви убивам. Но ако възникне подобна необходимост, може и да ви гръмна. В този хотел е пълно с мои хора, така че всичко ще остане скрито-покрито.
Очевидно двамата наемни убийци имаха здрави нерви и богат професионален опит, затова останаха спокойно да стоят пред дулото на пистолета, а Митя дори си наля кока-кола от бутилката на масата и отпи две-три глътки.
— Знам, че сте дошли да пречукате Гибона — продължи Алла.