— Внимавай, Федя, недей се престарава — отбеляза Дима. — Току-виж, че наистина е чуждестранна журналистка.
— Не бой се.
От прозореца се виждаше как той се приближава към девойката, козирува и с усмивка й казва нещо. Тя бръкна в раницата и извади паспорта си. Федя взе внимателно да го прелиства, като непрекъснато говореше, а девойката се заливаше от смях. Накрая й посочи с глава поста, тя кимна и двамата тръгнаха към къщичката.
— Внимание, момчета, обличай се!
Федя и „мадамата“ влязоха в стаята след петнайсет секунди, но и тримата бяха вече в пълна униформа, стегнати, препасани и с ботуши. Ако бяха показали такъв резултат по време на учебните тревоги, сержантът със сигурност щеше да остане доволен.
Федя галантно отведе дамата до масата и отмести една табуретка.
— Заповядайте, седнете.
— Ох, какви сте симпатяги — каза девойката, като оглеждаше един по един младите мъже. — Аз се казвам Рита.
Всеки от тях й се представи, като заекваше или покашляше от притеснение.
— О, сетих се. Имам нещичко за вас — каза Рита, след което отвори раницата си и измъкна оттам голямо шише с някаква белезникава мътна течност. — Първак! Купих го на пазара. Казаха ми, че е гроздова.
Говореше с лек акцент, което според войниците й придаваше още по-голям чар. Те ококорено я наблюдаваха как вади от раницата и няколко консерви, цяла щафета шпеков салам и домати. Но най-вече ги интересуваше нещо друго. Белите й, незасегнати от слънцето крака, високата гръд, голите до раменете ръце… Всичко това моментално ги накара да забравят измислиците, които допреди малко си бяха разказвали. Пред тях седеше на живо една наистина хубава жена, в лятна рокля на цветчета, която изобщо не прикриваше хубавите й форми. Изобщо — жена, която човек можеше да гледа отблизо и да й се любува.
— Аз съм санитарка от болницата, недалече оттука. Добре, че Федя ме пресрещна. Защото от половин година вече не съм виждала здрав войник. Само ранени — изкиска се тя, — и какво впрочем можеш да очакваш от тях?
Преструвайки се, че не забелязва втренчените им погледи, Рита сръчно подреди храната в донесените от Федя купички и отвори шишето:
— Е, хайде, наздраве! Дано никога не ви се случи да попаднете при мене в болницата!
Домашната водка се оказа много силна. След втората чашка главите им се замаяха. Опияняваше ги и присъствието на Рига, която, в интерес на истината, се държеше доста свободно. Непрекъснато им разказваше неприлични вицове, току сядаше поред на коленете им, при което високо замиташе полите на роклята си.
— Ти защо не пиеш? — неочаквано я попита Федя, който вече беше доста пиян.
— Не мога. От водката веднага ми се доспива.
— Ми много хубаво — ухили се Федя.
— Да, ама тогава как ще се прибирам, Феденка?
— Ще те закараме с бронетранспортьора. Ей го там в гаража.
— Ти си пил и не бива да караш — потупа го по бузата Рита. — Но защо е толкова скучно при вас бе, момчета? Няма музика, няма танци…
— Има музика — обади се Филя и извади от нощното шкафче стар, очукан касетофон „Спутник“ в червена пластмасова кутия. — Какво да пусна?
— Давай ламбадата, Филя.
Рита запляска с ръце:
— Ура! Мога да я танцувам чудесно.
Тя допълни канчетата им, а на себе си наля на дъното. Шишето почти се изпразни.
— Е хайде, и аз ще пийна!
При първите тактове на възбуждащата латиноамериканска мелодия тя обиколи масата и се чукна с всекиго. Войниците изпиха водката си на един дъх.
Кръшно въртейки бедра, Рита отиде в другия край на стаята, където се обърна с гръб към младите мъже. Под тънката опъната материя на роклята дупето й съблазнително се люшкаше.
„Май трябва да й направя компания“ — мярна се в замъгленото от алкохола съзнание на Федя. Опита се да стане, но краката нещо не го слушаха. Трябваше пак да се отпусне на табуретката. Всички останали гледаха девойката като омагьосани, без да откъсват очи от нея. И наистина имаше какво да видят!
Продължавайки да се кърши под звуците на ламбадата, Рита неочаквано се обхвана с ръце и бавно започна да повдига роклята си. Показаха се белите й гладки бедра, после двете малки гънки по-нагоре, и накрая закръглените форми на дупето й. Видя се, че под роклята си нямаше никакво бельо.