Младите мъже направо я пронизваха с погледите си. Тя разкопча малкото копче на гърба и съблече роклята. Потанцува така още малко, след което се обърна с лице към тях.
Не, това вече не се издържаше. Федя мобилизира всичките си сили, изправи се на крака и пристъпи няколко крачки към голата девойка. Тя се изтегли в ъгъла, при което още по-съблазнително заклати едрите си гърди, и го помами с пръст. Като се подпираше за стената, Федя пристъпи още една-две крачки към нея и падна на колене. Тогава Рита сама отиде при него. Видял съвсем близо до себе си гладките й бедра и оранжевия космат триъгълник между тях, Федя откъсна ръце от пода и я прегърна през краката. В същия миг усети силен удар по главата с нещо много тежко… Ламбадата продължаваше да гърми.
Дита (а това беше тя) отхвърли настрани окървавената табуретка и изключи касетофона. Филя, Дима и Андрей вече спяха, опрели чела на масата.
— Свине — с презрение отсече Дита и ритна Федя, който лежеше на пода в безсъзнание, — руски свине.
Отиде при раницата и си облече полевата униформа. После взе двата калашника, подпрени на нощното шкафче, и излезе от стаята. Внимателно притвори вратата на поста и закрачи по пътя в посока, противоположна на тази, от която бе дошла.
Почти се беше стъмнило. По пътя нямаше жива душа — с падането на нощта никой не рискуваше да излиза от дома си. След четири-пет минути Дита свърна по междуселския път, който, съдейки по знака, водеше към Дзержински-аул. Скоро се показа и селцето, кръстено с това гръмко име — петнайсетина стари глинени къщурки сред степта. Повечето от тях бяха изоставени — хората бяха потърсили убежище в Ингушетия или избягали със семействата си в планините, за да не останат в тила на федералните войски. Виждаше се светлина само в пет-шест къщи. Дита заобиколи една от тях, ловко прескочи плета и надникна през тясното прозорче.
В голямата стая светеше само една мъждива лампа. До масата седяха две деца и разглеждаха книжки с ярки картинки. Майката — около трийсетгодишна жена, — държеше в ръцете си бебе и го кърмеше. На широкия нисък одър спеше едър мъж. Дита зави зад ъгъла и когато стъпи на циментовото стъпало пред вратата, дръпна затвора на единия от автоматите, после ритна вратата и нахълта в стаята.
Първият откос прониза пеленачето и уби майката. Тя се свлече от стола, без да издаде нито звук. Събуден от гърмежите, стопанинът на къщата вдигна глава, но вторият откос пръсна черепа му на парчета. Децата с писък се хвърлиха в краката на страшната гостенка и плачейки, запрегръщаха кубинките й.
Дита остави автоматите и извади от ножницата си дълга кама… След като закла децата, отиде при убитата жена. Хладнокръвно измъкна от прегръдките й мъртвото бебе и го хвърли настрани. После й разкъса дрехите, широко разтвори краката и пъхна във влагалището окървавената кама… Накрая извади от джоба си чиста носна кърпа, обърса ръцете си, взе автоматите и излезе от къщата.
Когато се върна на блокпоста, войниците все още спяха. Те, разбира се, не чуха как автоматите заеха мястото си при нощното шкафче…
Свободата
Сега мишените се пръскаха при всеки мой изстрел. Дори ми стана гадно. Изпробвах вече всичко, каквото имаше в това подземие, дори един арбалет с лазерен визьор. Ама и той ми писна. Тогава започнах да стрелям по ръцете и краката на мишените, като се опитвах да улуча летящите парчета, преди да са паднали на пода.
— Стрелбата ти вече е за „отличен“ — усмихна се горилата, когато хвърлих на масата огромния четиринайсетзаряден пистолет.
— Ела пак.
— Писна ми — информирах го аз, докато свалях наушниците.
— Тук вече съм стрелял с всичко. Виж, ако имаше само гранатомет…
— Охо-хо-о! — засмя се той и отвори вратата. — За тая работа трябва да идем извън града. По-рано от две седмици няма да стане.
— Значи ще постреляме пак след две седмици.
Това за гранатомета го изтърсих просто така, интересно ми беше какво ще отговори. Дали Едуард Николаевич наистина е толкова всесилен? Поне засега не бях открил нищо, което той да не притежава или да не е в състояние да направи. Може би ако нямаше нещо, значи просто не го е поискал. Това обаче си е негова лична работа.
В тая къща направо ще пукна от скука. И стрелях вече, и на телевизия се нагледах, всички тайни канали открих… Голяма боза. Само еротика и при това ужасно скучна. Страхотно. Навремето никога не бих казал, че някога може да ми стане интересно да уча. Ама сега ми доставя кеф главно защото вбесявам учителя. А тоя кретен търпи всичко, старае се, гледа да не си загуби заплатата.