— Какъв принц? — направих се за всеки случай на ударен.
— Принц Едуард — закиска се хубавицата.
— Живее — потвърдих аз. И какво от това, нали и без това тя знаеше?
— А ти значи си синът му?
— Вие всъщност негова позната ли сте?
— Ами нещо такова… — усмихна се тя. — Имахме вземане-даване, но то беше преди сто години. Разбира се, ти тогава дори още не си бил заплануван. Та как е той? Какво прави? Впрочем аз се казвам Алла.
— Приятно ми е. А аз се казвам Макс. Ами какво прави, добре е, живее като всички останали. Елате му на гости, ще се зарадва. Само че сега го няма вкъщи. Отплува нанякъде още от сутринта.
Но довечера заповядайте. Ще кажете на охраната, че сте негова позната, и те ще го извикат.
— Чак довечера! — въздъхна тя и се почеса по носа. — Довечера не мога. Влакът ми за Прага е в шест часа. Така че явно няма да стане за тая вечер.
— Ами тогава друг път — изправих се аз с намерението да слизам вече. Време ми беше да се готвя за урока по английски. — Довиждане, приятно ми беше да се запознаем.
— Да, да, и на мене. — Алла с въздишка се обърна и бавно тръгна към гората.
И тогава ми хрумна една гениална идея. Оставаха ми още четирийсет минути. Ако побързам, може и да успея.
— Алла, защо не му оставите бележка? — подвикнах след нея.
— Вярно бе! — извика тя и се плесна по челото. — Как не се сетих? Само че… Само че не нося със себе си нито химикалка, нито листче. Всичко ми остана в колата. Ако искаш, ела. Наблизо е, бързо ще стане.
— Не, не мога. Ако скоча, после няма как да се кача. Ще трябва да обикалям през вратата и охраната ще ме спипа.
— О, лесно ще го решим тоя въпрос! — радостно ми махна тя с ръка. — В колата си имам сгъваема стълба. Но ще трябва сам да си я носиш, защото аз закъснявам.
След секунда се озовах на тревата.
— Удари ли се? — попита тя, когато се изправих на крака.
— Нищо ми няма. Хайде да вървим, че времето ми е малко.
— Добре, хайде. Не е далече, на стотина-двеста метра.
Естествено, нямах намерение да предавам на Принца никаква бележка. Просто исках да огледам наоколо. А тая Алла ще замине за Прага и той няма да разбере, че съм излизал. По-късно, ако стане на въпрос, ще му кажа, че просто съм забравил… Разбира се, само в случай че тая Алла ме завари, когато се върне.
Ами стълбата? Ще я скрия на покрива на конюшнята, под изолационната мушама. После ще мога да си се разхождам навън-навътре.
Старата й сива хонда беше паркирана на една поляна недалече от пътя.
— Ти извади стълбата от багажника, а аз ще драсна два-три реда — каза Алла, седна на предната седалка и взе да рови в чантата си. Все пак странни същества са това жените. Кой нормален мъж ще вземе да носи стълба в колата си?
В багажника обаче нямаше никаква стълба. Два пластмасови бидона, крик, чантичка с ключове, резервна туба с бензин, и толкоз.
— Добре де, къде сте я сложили? — викнах аз.
— Виж под брезента! Сега идвам…
Брезентовото покривало беше тежко и ужасно мръсно. Но и под него нямаше нищо.
— Тука я няма — информирах Алла, която вече идваше към мен.
— Разбира се, че няма да я има. Защо ми е стълба? — невинно се усмихна тя и като приближи рязко, изведнъж ме фрасна по главата с капака на багажника. Всичко наоколо потъна в мрак. Земята някак се изплъзна изпод краката ми, чуруликането на птиците се превърна в някакъв гаден писък и ужасно замириса на бензин…
Макар че не, на бензин ми замириса после, когато отворих очи. Разбрах, че лежа в същия багажник, със завързани ръце и крака, точно между тубата с бензин и бидоните. А под мене свистят гумите на колата.
— Помощ! Отворете! Отвлякоха ме! — разкрещях се аз, но веднага ми светна, че няма смисъл. Никой не можеше да ме чуе.
Кофти стана, че загубих съзнание. Да де, ама ако не бях припаднал, сигурно нямаше да се намирам тука… Идиот, за какво ми беше тая шибана стълба.
— Помощ! — закрещях отново, когато колата явно спря на светофар. Опитах се с крака да избия капака на багажника. Дръжки! Само дето си натъртих коленете и си одрасках единия крак в нещо остро. А колата спокойно потегли и продължи нататък.
Чак след двайсетина минути спря.
— Отворете! — веднага се разкрещях аз, като че някой ме коли. — Помощ, отвлякоха ме! Отворете!
И багажникът се отвори. Заслепи ме гадната жълта светлина на гаражна лампа.