— Какво си се развикал, никой няма да те чуе — спокойно каза Алла и ме измъкна за краката като торба с боклук.
— Пусни ме, кучко! — креснах й аз. — За тая работа Принца ще те изяде с парцалите! Веднага ме закарай обратно!
— Да бе, ей сега — измърмори тя и ме изправи на крака. — Само да те почерпя едно чайче. Отвори уста!
— Какво? — не стоплих аз веднага.
— Отваряй си устата, копеленце гадно! — кресна тя и ми тегли такъв ритник под коляното с върха на обувката си, че чак завих от болка. И тутакси се задавих от някакъв мръсен парцал, който тя ми набута в устата. — Виж, така е по-добре — каза тя със задоволство. Извади нож от чантата си, наведе се и преряза въжето на краката ми. После ми метна на главата стара калъфка от възглавница и поясни: — Така няма да ми избягаш. Ще се треснеш още на първия уличен стълб и край.
Най-напред излязохме на улицата, а после влязохме в някакъв вход. Разбрах го по звука на стъпките ни, които се чуваха съвсем отчетливо.
— Внимавай, има стъпала…
Дълго се изкачвахме по някакво стълбище. Май до осмия етаж, ако не съм сбъркал при броенето.
— Така. Сега внимавай да не се спънеш в прага. Стой спокойно да затворя вратата.
Алла махна калъфката от главата ми в малка тясна стаичка. Бутна ме и аз се тръшнах на дивана зад гърба ми.
— Ето че пристигнахме! — каза тя и отново извади ножа от чантата си. — А сега да порежем малко.
— Какво? — изревах, но не можех да скоча от меките възглавници около мене. — Да не си посмяла! Не се приближавай, защото…
— Спокойно бе! — разсмя се тя. — Я какъв си бъзльо! Искам само да ти освободя ръцете. След един час ще вземат да посинеят и ще трябва да те карам в болница. Но хич не си мисли да ми въртиш номера, че… — и извади от чантата си електрошокова палка. — Ей това виждаш ли го? Отсега ти казвам, че много боли.
Освободи ръцете ми и на излизане от стаята ме предупреди:
— Ще те заключа. Не се опитвай да бягаш през прозореца, защото ще си строшиш врата. И няма нужда да си дереш гърлото, защото в тоя вход никой не живее. Ако искаш да пиеш нещо, почукай на вратата. Можеш да гледаш телевизия, а довечера Принца ще дойде да те прибере… ако всичко върви добре.
— Ъхъ. Ами ако не върви?
Вместо отговор чух как се превърта ключът на вратата.
През прозореца наистина не можех да избягам. Стените на тия блокове са гладки като стъкло. Другият вариант беше да почукам на вратата и когато я отвори, да я фрасна с нещо тежко по главата. Да, но преди това тя ще успее да ме тресне с палката. Пък и в стаята нямаше нищо тежко, освен плюшения мечок и телевизора, а него изобщо не мога да го вдигна. Явно ще трябва да чакам… Ако всичко върви добре…
Открих дистанционното между възглавниците на дивана. Изтегнах се и включих телевизора.
— Здравейте, уважаеми телевизионни зрители, вие гледате забавното шоу „Стърготини“. Аз съм човекът без… Индексът Дау Джонс за тая седмица е…
Човекът без име. Точно като Принца. Всъщност кой е той, много бих искал да знам.
— Тази необикновена птица живее по островите в южната част на… Леонардо, как можа да постъпиш така с това младо и невинно…
Ужас. Нищо интересно. Макар че какво толкова ми пука? Сега трябва да мисля за друго — как да отърва кожата си. Дали пък да не кажа на тая кучка, че не съм му син? И край на изпълненията.
— Тази седмица премиерът Черномирдин трябва да се срещне с… Сигурен ли сте, че искате да играете в трети сектор? Помислете си добре. Сигурен ли сте?
Не съм сигурен. Какво ми гарантира, че ако й кажа, няма да ме пречука още тук и на мига, а после да ме хвърли в някой канал. Ами да, със сигурност ще го направи. Не, нищо няма да й казвам.
— Балетът изисква от всеки изпълнител огромни, направо колосални… Нощем не мога да спя, защото те…
Бе я върви на майната си, кретен такъв. И Принца заедно с тебе! А с него и Аллочка! Виж сега какъв тъпанар излязох, как се прецаках сам! Направо ще ми се разкаже играта! И защо ли не го възирах още преди това? Ами от алчност, от алчност. За повече гущери…
— Не познахте. А в следващата игра джакпотът ще бъде вече двеста хиляди. И така, човекът без име се сбогува с вас. Звъннете на…
И най-гадното е, че сега трябва да седя със скръстени ръце и да се пуля в тая щайга, вместо да направя нещо. Но какво?
Нищо, дупка в морето!
Пъзелът