— Какво? — глухо запита Поляков.
— Чисто и просто — да подредите всички части на пъзела. Фактът, че едни и същи хора са убили Гибона и Батона във Владивосток и полковник Малахов в Сочи, е вече доказан. По-нататък. Убийството във Владивосток е извършено по ваша поръчка, и в това няма никакво съмнение. Батона, човек на Принца, е отишъл да се срещне с Гибона, негласен владетел на големи златни находища. По-рано той е използвал вашия канал за износ на злато в чужбина, но внезапно е престанал да прибягва до услугите ви. Според вас какъв извод би трябвало да си направя във връзка със сочинското дело?
— Не — проговори Поляков, — не, дявол да го вземе! Не! За бога, забравете за Швейцария! Аз не познавам Малахов, никога не съм го познавал, не. Не!
— Ясно — безнадеждно махна с ръка Турецки. — Ах, да. Вземете, връщам ви носната кърпа, с която бяхте увили пистолета на Менжега.
Филателистът
Майор Трофимов и Вела Климова пристигнаха в Москва с един и същи самолет.
Трофимов, който все още не се беше възстановил напълно, идваше да изясни сложните обстоятелства около едно старо дело от времето, когато в Сочи е вилняла абхазката мафия. И смяташе да разпита един изпечен абхазки престъпник, затворен на „Лубянка“.
А Вела беше дошла за някаква конференция по въпросите на хотелския бизнес, както уведомиха Турецки след тяхното посрещане. Защото, щом го видеха по коридора, всичките му колеги бяха започнали да се спират и съчувствено да гледат подире му, сякаш беше осъден на смърт: за никого в прокуратурата не беше тайна, че над главата му като дамоклев меч виси много сложно дело, пълно с трупове. Дори препълнено, защото едва ли не всеки божи ден към него се прибавяше по още един труп.
Току-що му се беше обадил по телефона един ревностен сътрудник на вестник „Московски комсомолец“ с предложение да го посвети в тайнствените обстоятелства, при които е загинал неговият колега на ферибота в Прибалтика… Турецки ядно му бе тръшнал слушалката.
И макар че гостите от юг се бяха изтърсиш съвсем неочаквано, той искрено им се зарадва. Набързо посвети Трофимов в новоизникналите факти около делото на Малахов, които се изразяваха главно в това, че броят на труповете се бе увеличил.
— Такааа — ухилено проточи Трофимов, — с други думи, априлски тезиси. Всичко това ми харесва, мнооого ми харесва. Добре, сега отивам да пораздрусам моя абхазец, но те моля, Саша, когато решиш пак да работиш с Поляков, да ме извикаш. Много ми се ще да го видя. Да, а пък Вела има новини за тебе.
Турецки и Вела останаха сами. Съдейки по външния й вид, човек би казал, че Москва й действа угнетяващо.
Неочаквано Трофимов се върна.
— За малко да забравя. Помолиха ме да ти предам това. Подарък за тебе — уточни той и подаде на Турецки някаква кутийка. — Спокойно де. Никой не се готви да те убива. Ще си умреш от естествена смърт след стотина години — изхили се Трофимов.
— Кой ти го даде?
— Виталий Афанасиев.
Оказа се, че това е сапунерката, капанът за хлебарки, измайсторен от находчивия Виталя Академика, чийто ефект бе демонстриран при първото и последно посещение на Турецки в изгорялата фирма „Светлина“. В момента този подарък наистина му беше добре дошъл. Засмя се и го пъхна в джоба си.
— Вела, не се ли опита още някой да стреля във вас?
— Ох, станала съм толкова разсеяна, че дори и някой да е стрелял, аз не съм чула.
— Къде отседнахте? — попита Турецки от учтивост, за да поддържа разговора. Вела наистина изглеждаше някак умърлушена и разсеяна… — Попитах ви къде сте отседнали, къде живеете? — леко й подвикна Турецки.
— Да живея ли… — сепна се тя. — Как да живея?… Къде да живея? — сякаш този елементарен въпрос я бе поставил в голямо затруднение. С леко раздразнение Турецки се опита да й подскаже:
— Имате конференция, нали? Къде ще се проведе?
— Тя… тя е през следващата седмица.
— Случило ли се е нещо? Как стоят нещата във вашия разкошен хотел?
— Той фактически се изпразни.
— Тоест — как се изпразни? Ами „афганците“?
— Вчера всички си заминаха.
— Къде? — удиви се Турецки.
— Дойдоха в Москва.
— Ама наистина ли всички? И колко души бяха?
— Около две хиляди.
Турецки се хвана за главата. Може би затова атмосферата в града му се струваше толкова напрегната? Това бе направо чудовищна новина. Въоръжена групировка от две хиляди души можеше да причини големи неприятности и много нещастия.