Значи Вела е дошла всъщност, за да му съобщи това. Виж ти, каква мафиотска жена! Турецки я погледна сякаш с други очи. Дявол да го вземе, та нали още в Сочи бе забелязал колко симпатична е!
Изведнъж Вела стана. Турецки смаяно проследи с поглед как тя отиде до вратата и я заключи. „Охо — каза си той, — животът е прекрасен…“ Стана и тръгна към нея, за да я попита защо го прави. Тя обаче обви ръце около врата му и толкова приближи лицето си към неговото, че той усети лекия й дъх. Зажаднял за женска ласка, съсипан от нерви и озлобен от всичко, Турецки усети как главата му съвсем се замая.
— Но какво правиш? — прошепна той.
— Това, което отдавна исках — също шепнешком отговори тя.
Любиха се на бюрото му. А телефонът се скъсваше да звъни.
После го правиха на широкия перваз на прозореца, но този път телефонът обречено мълчеше.
После Турецки извика такси и прескочиха до Елисеевския магазин, купиха каквото им попадна пред очите, плюс няколко бутилки „Хванчкара“ След това отидоха в дома му, където всичко започна отначало. От време на време, когато се уморяваха от ласки, се нахвърляха на храната и виното.
Ето от какво беше имал нужда през всички тези дни. Нито алкохолът, нито картите, нито дори наркотиците помагат при такова положение. Само една жена може да освободи мъжа от умората, раздразнението, злобата и душевната шлака.
— Знаеш ли, имам чувството, че не мога вече да се върна в Сочи — шепнеше тя, като се притискаше към него с цялото си тяло. — Мразя този град, това море.
— Глупавичката ми — увещаваше я Турецки, — как е възможно да мразиш морето? Ако поживееш в Москва половин година, тогава ще разбереш какво нещо е морето. Вие, курортните аборигени, не умеете нищо да цените. Човек трябва да се радва, докато слънцето грее и морето е чисто. Никой не знае докога ще продължи това…
— За какво говориш всъщност? — стресна се Вела.
— Аз ли? — учуди се Турецки, но после схвана: — Не, в леглото никога не говоря за работа, както някои чиновници, нали знаеш: в службата — за жени, а с жените — за службата.
— Е, аз пък говоря. Още не съм ти разказала всичко. Един ден преди да изчезне, Герат доста дълго разговаря по телефона с някакъв мъж, към когото се обръщаше някак странно. Чакай… не, не мога да се сетя сега. Та в този разговор на няколко пъти бе споменато името на Малахов. Тогава не обърнах внимание, помислих си, че Герат е водил два разговора — единия с Малахов, а втория — с някой друг. Но малко по-късно, когато лично предприе издирването на Герат, Малахов ми каза, че е разговарял с него за последен път преди една седмица.
— Моля те, помъчи се да си спомниш името на мъжа, с когото Герат е разговарял. Защото всеки момент може и него да убият. И тогава вече аз няма да науча абсолютно нищо. Пък и трябва да разбереш, че враговете на Герат не са наясно какво всъщност ти е известно. В Москва може да им се сториш наистина опасна.
— Какво искаш да кажеш? И изобщо — кой би могъл да знае, че съм дошла тук?
— За съжаление всеки — мрачно се усмихна Турецки. И неочаквано за самия себе си взе надълго и нашироко да й описва с каква жестокост си служат престъпниците при отстраняването на един нежелан свидетел.
— Да, помня, веднъж ми спомена, че у нас няма програма за защита на свидетелите. Но аз не искам да бъда свидетел. И наистина не знам името на оня мъж, нищо не знам. Знам само, че бих искала да обичам някого. Например тебе. Но мъжете, кой знае защо, имат навика взаимно да се избиват… Ох, боли ме главата… ще ми се пръсне. Аз май наистина ще трябва да си изкарам предписаните нагревки.
Неочаквано Вела трепна, седна в леглото и с широко отворени очи пошепна нещо, което Турецки не можа да разбере.
— Какво ти е, Вела, каза ли нещо?
— Терапевта. Герат наричаше оня мъж по телефона Терапевта. Не мога да си обясня, защо ли дойдох при тебе?
Турецки удивено гледаше тази жена, която за няколко часа в леглото бе успяла да го преобрази и да му подари безценни неща. Изпитваше към нея някакво благоволение, дори не смееше да я докосне. Сякаш беше страстен филателист, който най-сетне е успял да получи мечтаната марка, но може да я държи само с пинцети.
Рижия
— Е, в кой сектор ще играем, Нина Петровна?
— В трети.
Глупачка такава! В първия трябва да играе тая глупачка! Бе как може такова нещо? Направо ще им бръкне в очите, а те не виждат, блеят. Колкото пъти съм гледал „Стърготини“, все съм познавал. А тия тука да не са кьорави?