Очевидно генералът добре познаваше пътя. Мина по главната улица, после зави и след няколко минути се озова пред къщата на старейшината Ибрахим. Дълго време никой не му отваряше. Накрая изникна един сънен момък и обяви, че Ибрахим още не се е събудил. Генералът гърлено изпсува, отстрани момъка от пътя си и влезе в къщата. Охраната го последва.
Няколко минути, след като той се разположи в един фотьойл в гостната, от страничната врата влезе Ибрахим.
— Селям алейкум — сухо поздрави старецът.
— Алейкум ас-селям, дада — стана генералът и подаде ръка.
Старецът обаче се направи, че не я забелязва. Седна до масата и посочи на госта си отсрещния стол.
— Какво те води насам толкова рано? Нахълта в къщата ми, уплаши всички… Не се намираш в щаба си, можеше да се държиш малко по-учтиво — сурово произнесе Ибрахим.
— Сега е война и няма нужда от излишни церемонии — възрази генералът.
— С подчинените си можеш и да не се церемониш. Тук обаче аз съм стопанинът. Добре, казвай защо си дошъл.
Генералът даде знак на охраната си и бойците излязоха от стаята.
— Ибрахим, кой даде нареждане да се превземе ингушкия град?
Той въпросително впери очи в стареца. Ибрахим мълчаливо прехвърляше зърната на броеницата си. Мина половин минута, преди да отвори уста.
— А не ти ли се струва, че си пъхаш носа в чужди работи?
Лицето на генерала пламна. Той така стисна юмруци, че ноктите му се забиха в дланите. Личеше, че кипи от гняв.
— Не бива да се вълнуваш толкова — с насмешка каза Ибрахим, — пази си здравето.
Генералът скочи от стола и закрачи напред-назад из стаята.
— „Пази си здравето?“ Съветвате ме да не се вълнувам? Но същевременно не вие, а аз трябва да сърбам попарата, която надробихте. И какво ще рече това „пъхаш си носа в чужди работи“? Кой съм аз, командващ армия, президент или какво?
Старецът презрително се усмихна:
— Точно така. „Или какво.“ Както виждам, ти съвсем си забравил кой те издигна на върха. Мога да ти го припомня.
— Добре — генералът отново седна. — Всичко това е вярно. Но сега армията е под мое командване. Народът върви след мене, а не след вас, Ибрахим. И затова имам право да зная за всяко нещо, което би повлияло върху стратегията на войната или нейния ход.
Старецът остави броеницата на масата.
— Слушай, ти сигурно не си закусил. Ще ми направиш ли компания?
Генералът кимна. Старецът звънна с малкото звънче и на вратата се появи прислужница. След две минути на масата бяха сервирани изискани ястия. Ибрахим наля на себе си и на генерала вино от глинената кана.
— Опитай го. Сам съм го правил.
— Както виждам, разполагате с доста свободно време — отбеляза генералът, отпивайки от чашата си.
— Имахме богата реколта. Зер трябваше да хвърляме излишното грозде.
Генералът нетърпеливо забарабани по масата с кокалчетата на пръстите си, докато прислугата сервираше още ястия. Когато най-после всички излязоха, той се обърна към стареца:
— Не отговорихте на въпроса ми.
— Извинявай, синко, с напредването на възрастта паметта ми е отслабнала. Бъди така любезен, напомни ми какво искаше да знаеш — с подигравателно добродушие помоли Ибрахим.
Едва сдържайки гнева си, генералът повтори:
— Кой даде разпореждане да се превземе ингушкия град?
Старецът въздъхна:
— Нали знаеш, че руснаците имат една поговорка: „На любопитната Мика й откъснали езика.“ Все пак странни хора са това руснаците, нали? Защо точно на Мика? И защо ще й късат езика? Ако трябва да се откъсва нещо, то на мъжете…
Генералът не издържа и силно удари с юмрук по масата. Чашата му подскочи и се обърна, при което цялото съдържание се плисна върху покривката, изпъстрена с ръчна бродерия. Старецът обаче ни най-малко не се ядоса, а позвъни със звънчето. Генералът отново трябваше да чака, докато прислужниците сменят покривката. Когато всички излязоха, Ибрахим намръщено отбеляза:
— Доста си загрубял на фронта. Съсипа хубавата покривка…
Генералът почти изкрещя:
— За трети път ви питам: кой даде тази заповед?
— Не викай толкова, че току-виж дотърчала охраната ти…
Аз.
— Аха. А помислихте ли за последиците? Че сега ще воюваме не само с руснаците, но и с ингушите… — изпи на един дъх новата чаша с вино и продължи: — А те бяха почти наши съюзници. Ами утре ако тръгнат срещу нас? Та това е кръвно отмъщение! Какво ще правим? Няма да издържим на два фронта! И то в най-тежкото за нас време!