При тази жива и толкова страшна картина той бързо се надигна от възглавницата и тутакси разбра, че сънят му продължава и наяве.
Главата наистина го болеше. Но не от удара с чук. Просто снощи беше препил.
Започнаха културно, с водка „Смирноф“, трима души видяха сметката на четири бутилки. А после вече спирачките им не държаха. Услади им се!
Абе как така? И изпратиха Петя за нова порция.
А после вече пиеха всичко, което гори. Ако бяха им дали авиационно масло, и него щяха да изпият. Петя вече смътно си спомняше своите другари по чашка. Май че тия момчета бяха от златните находища. Ми да! Бяха си предали партидата от злато, така че си прекарваха весело с големите пари. Но Петя помнеше само какво работят. А лицата им изобщо не можеше да си спомни.
Трябваше незабавно да закърпи с нещо главата си и затова като начало изгълта, кажи-речи, половин кофа вода, след което по навик провери редицата бутилки, но напразно. Бръкна в джоба си — кой знае защо парите си бяха на мястото. И дори много.
„О, ми да! Мамка му мръсна! — мрачно си помисли Петя. — Черпили са ме момчетата… Така изглежда.“
Но мрачните мисли започнаха бързо да отстъпват, защото в края на тоя тунел заблещука неочаквано близка светлина. Оставаше само да изтича до сергията и бързо да си купи нужните лекарства.
Сергията беше в центъра, а Петя живееше в покрайнините, но нали тук не е Москва или Ню Йорк, а селището Февралски, затова щеше да стигне за пет минути.
Петя се погледна в огледалото, просто така, по навик, но по-добре да не беше го правил. Ама че мутра — ще плаши децата.
Той излезе от къщи и направи опит да се затича. Получи се зле. Тоест изобщо не се получи. Макар да му се стори отначало, че се получава, и то доста добре. Сякаш полетя. Само че не нагоре, а, разбира се, надолу. Право в купчината хоросан, който лично бе забъркал в изблик на ентусиазъм най-сетне да ремонтира своята съборетина.
И вторият опит завърши доста печално. Едва не събори оградата. Ето защо реши да се движи бавно, ама сигурно. Тази тактика се оказа по-резултатна. След минута вече се измъкна на улицата. А там, като се хващаше за всичко напречно по пътя си, спокойно тръгна към центъра на селището.
Първото странно нещо се случи след двайсетина метра. Бабичката, която излезе от една къща с кофа в ръка, опули очи срещу него, прекръсти се кой знае защо, бавно се свлече и седна на земята.
„Край — помисли си Петя, — вече стряскам хората с пиянската си мутра.“
Второто странно нещо беше във вид на един камион, който идваше срещу него, но неочаквано изскърца със спирачки и едва не се заби в близкото дърво. Водачът се наведе почти до кръста през прозореца и слисано проследи Петя с поглед.
От своя страна Петя понечи да му се усмихне, но стана още по-лошо — водачът закри лицето си с ръце и се сгуши.
„Майната му! — обидено си помисли Петя. — Като че ли никога не е бил махмурлия! Виж го ти трезвеника!“
Третото странно нещо бяха групата пияници недалеч от сергията, които след поредната наздравица тъкмо надигаха кутийките с бира, но щом го видяха, забравиха да отпият. Това вече на нищо не приличаше. Като че виждат извънземни. Макар че дори едно пришествие на извънземни — Петя беше сигурен — не би ги спряло да си пият.
„Да не съм убил някого? — тъжно си помисли той. — Или може би съм си подпалил вертолета?“
Мисълта за вертолета смътно му напомни нещо, но той вече бе стигнал до сергията, а тук всичките му мисли се сведоха до едно: какво да вземе?
Виж, навремето си беше много хубаво — вземаш каквото ти дават. А сега имаш демократичен избор. Само водките са към двайсет вида. Пък вината нямат чет. Има и най-различни ликьори, бира, коняк, шампанско и някакви екзотични бутилки, чието съдържание не е пробвал дори Серьога Дехтярьов, а той е пробвал всичко.
При мисълта за Серьога отново нещо смътно се мярна в съзнанието му, но Петя не можа да зацикли, защото продавачката Валя, щом го съгледа, протегнал ръка през прозорчето за три бири и два пакета „Довган“, пребледня и се стовари с цялото си пищно тяло върху кашоните с цигари.
Едва тогава Петя разбра, че всички тези неща изобщо не са странни, а закономерни. Защото Валка е много печена, какво ли не с преживяла и някаква си там мутра не би я стреснала до припадък.
Петя объркано погледна към пияниците и дрезгаво попита:
— Братлета, какво съм направил?
Мъжете дълго не можеха да излязат от вцепенението си. Петя повтори въпроса няколко пъти, дори изказа някои предположения, подръпна за ръкава едного-другиго, но те само беззвучно отваряха уста, докато накрая един от пияниците, селският глупак Кепка, замуча нещо, като размахваше ръце и разливаше бирата, а после се скри зад другите.