„Северняк, сдържан по характер“ — определи го Марченко. Той обичаше сговорчивите хора. Наистина, от тях винаги можеше да се очаква изненада, но досега никой не беше успявал да го надхитри.
— Аз съм старши следовател Марченко — представи се той.
Мяяхе не реагира.
— Надявам се, че се досещате за причината на своето задържане?
Мяяхе неопределено кимна. Всъщност това кимване можеше да се тълкува различно — и като потвърждение, но и просто като проява на учтивост.
„Хитра лисица — помисли си старши следователят. — Наясно е, че нямаме право да го разпитваме като гражданин на чужда страна, без на разпита да присъства служител от посолството.“
— Засега не съм оформял вашето задържане. То не фигурира в никакви документи. И това не е разпит. Можете да го приемете просто като разговор.
— По твърде оригинален начин каните хората на разговор — отбеляза Мяяхе и потърка врата си, където все още личаха пръстите на оперативния работник.
— Моля за извинение. Понякога нашите колеги се престарават. Бях принуден да прибегна към тоя начин, за да остане разговорът ни в тайна. Впрочем това е и във ваш интерес. И в интерес на случая, към който проявявате такова любопитство.
Мяяхе отново реагира с неопределено кимване, което не означаваше нищо.
— Аз водя делото за злополуката с ферибота „Рената“ — продължи Марченко. — И до нас стигнаха сведения, че от своя страна вие също сте предприели някакви опити за разследване. Така че заради успешното придвижване на следствието бих искал да разбера дали сте успели да изясните нещо. Може би вашата информация ще ни е от помощ.
— Добре — съгласи се Рейн. В края на краищата рано или късно те щяха да се заинтересуват от него. И разказа на Марченко за своите подозрения, за срещата с Рюйде и погребението на Бурцев. Общо взето, нищо особено.
— Вече проверихме версиите, за които току-що разказахте. И мога най-отговорно да ви уверя, че нищо конкретно не открихме. Версията за бомба на „Рената“ си остава все още работна, но новите сведения, които се появяват, изобщо не я потвърждават. Дори нещо повече — опровергават я.
Това си беше чист блъф. Едва вчера бяха изпратили на експертиза отломките от „Рената“ и все още нямаше никакви заключения.
— Разбирам вашите чувства. Загубили сте свои близки и е съвсем естествен стремежът ви да търсите възмездие. Но следствието съществува именно за тая цел. Ние сме професионалисти и непременно ще открием причините за тази ужасна катастрофа…
Марченко замълча, търсейки какво още в същия дух да добави и накрая обобщи:
— Ние работим за вас.
Рейн не можа да сдържи усмивката си.
— Да, много добре ви разбирам.
— Чудесно. В такъв случай вероятно си давате сметка, че вашите действия могат да попречат на следствието. Или изобщо да осуетят неговия успех. Вие сте лекар, а ние — криминалисти. Така че нека всеки да си гледа своята работа. Съгласен ли сте?
Рейн отново премълча.
— Да не говорим, че изобщо нямате право да се занимавате с разследвания върху територията на суверенна Естония. И ако ви арестуваме по всички точки и алинеи на закона, няма да ви помогне никакво посолство. Ето защо ви предлагам да се върнете в Стокхолм и да чакате резултатите от официалното разследване. Отбележете — Марченко заканително вдигна пръст, — засега това е само предложение. Но имам документи, с които мога да открия срещу вас наказателно преследване.
Той почука с пръст по дебелия плексиглас, покриващ плота на бюрото му.
— Засега обаче няма да давам ход на тези материали. Но само засега. И то при условие че напуснете Талин в течение на двайсет и четири часа.
— Нямате право да ме гоните — отбеляза Рейн.
Устните на Марченко се изкривиха в неприятна усмивка:
— Всъщност аз не ви гоня. Засега просто ви предлагам да си заминете. Но втори път няма да има подобно предложение. Тъй че следващата ни среща, ако се състои такава, ще бъде оформена, както си му е редът. Дайте да ви подпиша пропуска.
Рейн Мяяхе си отиде. Марченко остана още известно време на бюрото си, преди да извика служебната кола.
„Май го сплаших. Сигурно още утре ще си замине за Швеция. Тия чужденци много се страхуват от неприятности с властите и се стараят на всяка цена да ги избягнат.“
На следващата сутрин му съобщиха, че Мяяхе е заминал за Стокхолм още с първия самолет на авиокомпания SAS.