„Е на това му се вика късмет!“ — мислеше си Петя, докато се качваше по тясното стълбище след бъдещата си хазайка и разглеждаше масивния й задник. „Утре ще наблюдавам през прозореца какво става отсреща.“
— А как те казват, хубавецо? — игриво попита младата жена, като отвори вратата и го побутна да влезе.
— Пьотър.
— Я виж, а просто „Петя“ не може ли?
— Може — изчерви се момъкът.
— А аз съм Нюра. Ей на — посочи тя широкия, тапициран с кадифе диван в единия ъгъл на стаята, — тука ще спиш.
Петя отиде до прозореца. Къщата се падаше точно отсреща. Всъщност и оттук не се виждаха прозорците заради високия зид (квартирата на Нюра беше на втория етаж), но иначе удобно можеше да се наблюдава желязната врата.
— Как ти се струват моите покои? — Нюра влезе с купчина чисто спално бельо.
— Хубаво е тук, живее се. А колко ще ми искате за наема?
Нюра се изкиска в шепа.
— Може би най-напред ще минеш на „ти“, хубавецо? А за наема — направи тя многозначителна пауза, — зависи как ще се държиш…
Тя хвърли завивките на дивана и отиде при Петя, който още стоеше до прозореца.
— Защо постоянно гледаш тая къща? Харесва ли ти?
— И още как. У нас във Февралски няма такива.
Нюра презрително изпръхтя.
— У вас и такива хора няма.
— А кой живее в нея?
— Ооо — врътна тя очи нагоре, — рано ти е да знаеш. Още си малък.
Петя се намръщи.
— Хайде, хайде, не се обиждай — нежно го погали Нюра по гърба, — по-добре да идем да вечеряме.
Нюра сервира царска софра — тлъсто филе от пресносолна есетра, голям буркан с едрозърнест черен хайвер, чиния с розови, щедро нарязани парчета бекон, пържени патладжани, домати, салата. В центъра на масата бяха поставени две запотени еднолитрови бутилки „Абсолют“.
При вида на това изобилие момъкът се смути:
— По какъв случай е всичко това?
— По случай нашето запознанство. Което, надявам се, след време ще прерасне в силна дружба — цитира тя фраза от някакъв филм.
— Ще идват ли гости? — попита той, като имаше предвид огромните количества храна.
— Няма — заговорнически прошепна тя и го накара да седне, като премести своя стол съвсем близо до неговия, — ще си бъдем само двамката. Или ти трябва още някой?
Нюра се наведе към него, при което опря до лакътя му мощната си гръд и втренчено го погледна в очите. Петя се притесни от погледа й, имаше чувството, че го пронизва.
— Н-не — измънка той.
— Добре тогава — усмихна се тя и се отдръпна от него, след което се пресегна към хайвера, — започвай да набиваш!
След като изпразниха първата бутилка „Абсолют“, Петя се почувства приятно. И защо не — има си хубава квартира, хапна до насита, пийна, седи с тая руса хубавица, която час по час ласкаво го прегръща и целува, приказва му нежни думи. При това подозираше, че няма да се размине само с целувките. И се оказа прав.
На другия ден се събуди чак след пладне, смазан и изстискан като лимон, а главата му се цепеше от болки. Искаше да забрави случилото се през нощта, но най-различни подробности изплуваха в съзнанието му. Разгорещената от алкохола Нюра не го остави да мигне до сутринта. И чак когато задоволи ненаситната си страст, се обърна на другата страна и високо захърка. А горкият Петя се измъчи от кошмари, сънува, че го гази слон. Но когато се събуди, Нюра не беше в леглото. С усилие Петя стана, отиде до клозета, после в банята и едва след това забеляза на масата оставената бележка:
„Зайче, плюскането е в хладилника, а пиячката в бюфета. Гледай да се оправиш от махмурлука. Вратата е заключена, така че не се опитвай да излезеш. Когато си дойда, пак ще се повеселим.
„Добре ме е подредила — помисли си Петя, — изглежда, съм арестуван. Ааа, тая няма да я бъде.“
Но нищо не можеше да се направи. Прозорците бяха оковани със здрави решетки, а външната врата приличаше на вход за бункер. Петя се увери, че до връщането на Нюра няма да може да излезе.
„Курвата му недна — беззлобно си помисли той, — поне да беше казала кога ще си дойде.“
Накрая последва съвета от бележката и пийна водка, за да му мине махмурлукът, след което си хапна разни деликатеси от хладилника.
„Интересно, как ли се снабдява с всички тия вкуснотии? Май снощи спомена, че работи някъде като готвачка… И толкова ли много пари плащат на готвачките във Владивосток?“