— Не се ли страхувате, че покривът може да се срути? — обърна се Турецки към плешив мъж с намръщена физиономия и черни мустаци, който разтваряше един кашон.
— По-скоро може да се килне — мрачно отговори той, като продължаваше да разлепва кашона. После бегло го погледна с подозрение и добави: — За тая работа си имаме разрешение. От ония, как беше…
В същия миг от кашона тихичко се чуха началните тонове от фанфарното въведение на сватбения марш.
„О-ла-ла, това ми напомня за нещо“ — изненада се Турецки, вдигнал ръка да прекъсне мъжа.
— Грешите. Аз съм ваш потенциален клиент. Надявам се, вие сте фирма „Светлина“, нали?
Като го измери с недоверчив поглед, плешивият мъж кимна:
— Много съжалявам, но виждате, че още не сме започнали да работим. Всъщност изпълнихме една спешна поръчка, но засега това е всичко.
„Добре — отбеляза си наум Турецки. — Много добре.“
— Сам виждате, че ще ни трябва още много време, за да се оправим.
Наистина, обстановката не създаваше творческа атмосфера.
— И с какво толкова са заети всички? Оня дългуч явно майстори нещо?
— Виталик ли? А, опитваме се да изчистим хлебарките — искрено призна плешивият. — Наследихме ги от предишните наематели. А Виталя направи за тях някаква чудесия. И това е цялата ни електроника за днешния ден.
Сега вече от кашона се разнесе и сватбеният марш.
— Готово — обяви Виталик. — Всички да излязат от стаята.
Групата се разпръсна и Турецки видя в ръцете на Академика най-обикновена сапунерка. Впрочем не съвсем. Виталик пъхна нещо в нея, след което я похлупи с капачката. Но при това положение остана мъничка пролука. Любопитната публика надничаше през вратата. Виталик се провикна:
— Хлебарки, оставям ви сами — и с шумни крачки отиде към вратата и я хлопна след себе си, но така, че тя остана притворена, а той занаднича вътре.
След няколко минути към сапунерката тръгнаха първите хлебарки. После се появиха още, докато накрая от всички ъгли се занизаха пълчища хлебарки като на поклонение.
Донякъде това напомняше една известна приказка, в която плъховете масово навлизат във водата под звуците на вълшебната свирка.
Турецки не беше виждал такова нещо през живота си. Беше му се случвало да гледа как измират домашни животни от препарати за насекоми. А тук хлебарките една след друга влизаха сами в сапунерката и очевидно оставаха завинаги в нея. Колегите на Академика се шегуваха:
— Защо се бавят вътре твойте хлебарки, да не си мият ръцете?
— Стоят на опашка за салам — пошегува се някой в духа на неотдавнашната оскъдица…
— Блокът е голям, това са девет етажа, в сапунерката няма да се поберат всички хлебарки…
Искрено възхитен, Турецки попита:
— А непременно ли трябваше да кажете на хлебарките, че ги оставяте сами?
Виталик се изчерви като петокласник:
— Казах го заради тях — кимна той към колегите си.
„Ама ти си бил артист бе, братле — учуди се Турецки. — Обичаш да си имаш публика.“ А на глас рече:
— Изпратиха ми една апаратура от чужбина. Спешно ми трябва добър специалист, който да я монтира. Проблемът е, че досега никой не се нае.
— Аз не се занимавам с такива неща, само в краен случай.
— Смятайте, че той вече е настъпил.
Плешивият ревниво гледаше към тях от другия край на дългия коридор. На ушите му имаше слушалки без проводници.
— Страхувам се, че шефът ми… — понечи да се оправдае Академика.
— Сега аз ще ти бъда шеф — успокои го Турецки.
— Така ли? Сан Сергеевич — неочаквано извика момъкът на плешивия. — Няма да стане, сложил съм заглушител.
И той се потупа по джобчето на ризата, в което бръмчеше някаква кутийка.
— Какво значи това? — озадачено попита Турецки.
— Опитва се да ни подслушва — простодушно обясни Академика. — Изпробва един нов уред. Трябва първо с него да уредите тоя въпрос.
Турецки само поклати глава. Хубава фирмица, няма що. Събрали са се от един дол дренки.
Наложи се все пак да се легитимира. Разбира се, служебната му карта не зарадва Академика, но, изглежда, не го и учуди. Както и молбата да не казва на никого, че си тръгва. Докато момъкът крадешком си подреждаше куфарчето с инструменти, плешивият изчезна нанякъде за десетина минути.