Очевидно Академика, когото преследват и двете страни, е чист. Жертвен агнец. Бенардаки и водачите на фолксвагена са противници. И така, трябва да изясним кой кой е. Например тази Вела Климова? Ще разпитаме и двамата. И Климова, когато се пооправи, и Бенардаки. Сигурно ще има противоречия. Тогава ще направим очна ставка с Бенардаки и с ранения от фолксвагена.“
— Извинете — плахо го повика регистраторът. — Намерих имената на „афганците“, които не се прибраха. Те се казват Ярцев, Менжега и Кулебякин.
Отново иззвъня телефонът. Регистраторът вдигна слушалката, държа я две-три секунди до ухото си, след което я подаде на Турецки. Беше мрачният капитан от оперативниците. Той доложи, че разпитът на свидетеля е приключен.
— Добре, изпратете ми тук протокола. Засега още не съм решил къде ще ходя, така че ще седя в бара. Грязнов още ли не е пристигнал? Вече е на път? Ясно.
Уийство по телефона
— А сега нека някой от вас да се опита сам да направи този разрез. И така, кой е най-смелият?
Студентите мълчаха. Някои от момичетата плахо поглеждаха ту подадения от Юхан скалпел, ту трупа на възрастната жена, загинала при катастрофа. Смелчаци не се намериха.
— Хайде де, вие сте бъдещи лекари! Трябва да умеете правилно и сръчно да боравите със скалпела. А тия умения се постигат само чрез практиката.
Юхан въздъхна. „Всеки път се повтаря една и съща история. Интересно, на какво са разчитали, когато са кандидатствали в медицинския институт? Че след като се дипломират, на втория ден ще бъдат назначени за главни лекари?“
— Е, добре, гледайте внимателно какво ще направя сега.
И с привично и точно движение той енергично разряза кожата на трупа от шията до чатала. Студентките го наблюдаваха с ужас, някои дори извърнаха глава.
— Ето, така се прави надлъжният разрез. Острието трябва да бъде под ъгъл трийсет градуса. Ясно ли е? А сега ще ви покажа как се прави напречен и диагонален разрез.
Той отиде до съседната маса, където на цинковия плот лежеше тялото на млад момък, убит при сбиване. Бяха го докарали тая сутрин.
— Доктор Ветемаа — накрая събра кураж едно момиче, — със същия скалпел ли ще режете? Без да е стерилизиран?
— Да не се боите, че трупът ще получи инфекция? Или ще го заразим със СПИН?
Всички се засмяха.
— Твърде похвално е, разбира се, че сте се загрижили за здравето на умрелите. Но мисля, че тях вече нищо не ги плаши. Най-лошото е останало назад.
И продължи да работи със скалпела. Поразвеселените студентки отново притихнаха в напрегнато мълчание.
Когато упражнението приключи и те с облекчение напуснаха моргата, Юхан веднага се отправи към стаята си, където го очакваше бутилка водка.
Юхан Ветемаа започна да пие шест-седем месеца след като постъпи тук на работа, а това беше доста отдавна. Сред патолого-анатомите рядко се срещаха въздържатели — продължителният всекидневен престой сред труповете трудно се издържаше на трезва глава. Затова мнозина напускаха и отиваха в „Бърза помощ“ или някъде другаде… Юхан остана, не пожела да напусне. Защо? На този въпрос вероятно не би могъл да си отговори и той самият. Тази проклета работа го бе лишила от много неща. Преди пет години го изостави жена му — прелестно и нежно създание. Тя изобщо не можа да свикне с мисълта, че силните и мускулести ръце, които я прегръщат нощем, цял ден са се ровили из вътрешностите на трупове. За това постоянно й напомняше лекият, но незаличим мирис на формалин, който лъхаше от мъжа й. В моргата Юхан загуби и здравето си сред тези влажни стени, облицовани с фаянсови плочки и лъхащи на студ дори в най-големите летни горещини. Хвана го астма и загуби два пръста на лявата си ръка, след като се поряза при една аутопсия и получи остра инфекция. В края на краищата се пропи, но въпреки това минаваше за един от най-добрите патологоанатоми в Талин.
Така или иначе вече нямаше намерение да напуска това мрачно заведение. Тук, сред безмълвните мъртъвци в сутеренното помещение, той се чувстваше много по-добре, отколкото във външния свят, където всичко му беше чуждо и където срещаше само фалш и лицемерие. Там човек трябваше да се усмихва на неприятелите си, да се подмазва на началството, да лъже и да се преструва. В света на покойниците цареше крайна откровеност: нищо не можеше да се скрие, всичко беше пред очите. Юхан отдавна беше установил, че лъжата и измамата тук не минават безнаказано. Често му бяха предлагали пари, за да посочи в акта друга, а не истинската причина за смъртта, и всеки път, когато се решаваше да го направи, ставаше някакъв неприятен инцидент. Или се подхлъзваше и падаше във формалина, или получаваше остра астматична криза. Най-често се порязваше и седмици наред страдаше от незаздравяващите гнойни рани. Именно затова му ампутираха двата пръста на лявата ръка.