— А не ви ли е страх, че сега мога да извикам пазачите?
Без да бъде поканен, непознатият отмести стола и седна.
— Много се надявам да не го правите. В края на краищата ние с вас сме колеги. Казвам се Рейн Мяяхе и съм интернист. Навремето работех в Талин, сега живея в Стокхолм.
— А защо идвате в пет часа сутринта, и то по такъв странен начин?
— Виждате ли, искам посещението ми да остане в тайна. Иначе може да се случат неприятности, най-вече на вас.
Юхан иронично се усмихна:
— Благодаря, оценявам факта, че сте толкова мил. И все пак на какво дължа тази толкова… ранна визита?
— Имам няколко въпроса към вас. Кажете ми, вие ли отворихте някой си Игор Бурцев преди три дни?
На Юхан не му се приказваше, още по-малко пък му се отговаряше на въпроси, и то на един неочакван посетител. След „Финландия“ в главата му беше пълна мъгла и единственото му желание беше час по-скоро да си легне и да заспи непробудно. Освен това подозираше, че посетителят иска с негова помощ да внесе някои корекции в протокола от аутопсията. Ама че работа!
Извади папката от чекмеджето и намери оригинала.
— Ако искате да подменя причината на смъртта, трябва да ви предупредя, че напразно си губите времето. Никога и за никакви суми не променям първоначалното си заключение.
Рейн се усмихна:
— Не се безпокойте, доктор Ветемаа, не съм дошъл за това. Чисто и просто искам да ви попитам, дали при аутопсията не сте забелязали нещо странно, което да ви е направило впечатление?
— Да ми направи впечатление? Че какво странно може да има тук? Спиране на сърцето.
Рейн кимна.
— Разбира се — продължи Юхан, като гледаше протокола, — млад човек, без никакви предишни оплаквания, пък изведнъж… Помня, че майката беше съсипана от скръб.
Той посегна към бутилката. Не биваше да изпива тая половин чашка, на заранта щеше да дава мило и драго за капчица алкохол, но в момента просто не можеше да се удържи.
— Искате ли водка? — предложи Юхан с огромната надежда, че Рейн ще му откаже. Но отговорът надмина всичките му очаквания.
Посетителят извади от пазвата си плоска бутилка шотландско уиски „Кинг Джордж IV“.
— Исках още в началото да ви предложа…
Юхан погледна бутилката вече с доста премрежен поглед.
— Това какво е, подкуп ли е?
— Да — весело му отговори Рейн.
Юхан въздъхна — тоя рус дангалак знаеше как да го спечели.
— Е, добре де. Какво по-точно те интересува?
Патологоанатомът беше минал на „ти“, което се стори на Рейн добър признак.
— Фактически всичко. Състоянието на вътрешните органи, в резултат на какво е спряло сърцето, имало ли е някакви необичайни промени…
Юхан си наля щедра порция уиски и я изпи.
— Като лекар ти си наясно, че едно сърце може да спре по различни причини. Я го нахокали човека на някоя опашка, я жена му или гаджето го напуснали… За Бурцев това обяснение не върви. По всичко личи, че активно се е занимавал със спорт и никога не е имал каквито и да било проблеми със сърцето. Дори се възхитих, когато го извадих — съвършено здраво, просто сърце на младенец. И това е съвсем естествено — бил е само на двайсет и няколко години…
Юхан щракна запалката и продължи:
— Дявол знае защо е спряло. Отначало си помислих, че може да е от някой тромб или нещо подобно, ама нищо такова не открих. Коронарните артерии бяха чисти, клапите — съвсем здрави. Тогава дори се изненадах малко. Но клиничната картина беше съвсем ясна и затова в графата „Причина за смъртта“ написах: „Сърдечна недостатъчност“. И все пак вечерта, когато останах сам, още веднъж прегледах трупа. Направих анализ на кръвта, проверих съдържанието на стомаха — нищо. А такива работи просто така не се случват, съгласи се.
Рейн кимна:
— Да, разбира се. Но нали момъкът все пак е умрял.
— Там е работата я — този път Юхан наля не само на себе си, но и на Рейн. — При аутопсията не открих никаква причина.
Пиха.
— Да не си роднина на Бурцев?
— Не, само познат — тъжно се усмихна Рейн.
— И защо си се разтревожил така?
— Имам известни подозрения…
— Прав си — прекъсна го Юхан, — всичко в тая смърт може да събуди подозрения. Обаче нищо не открих. И така го погребаха.
Бутилката вече бе полупразна и Юхан като видя, че Рейн почти нищо не е изпил, наля остатъка в своята чаша.