— Всъщност… Имах едно съмнение. Такава смърт може да бъде причинена при засягането на блуждаещия нерв. Тогава се нарушава проходимостта и ритъмът в кръвоносната система, предизвиква се спазъм на артериите. Е, сам разбираш…
— Блуждаещият нерв ли? Че как може да бъде засегнат той?
Юхан изпи уискито на един дъх.
— По различни начини. Може чрез травма, но при Бурцев това е изключено, защото нямаше никакви рани. А може да му се въздейства чрез електрически ток. Най-лесният начин е чрез мозъка.
— Как така чрез мозъка? — учуди се Рейн.
— Абе вас, интернистите, трябва на всеки три месеца да ви изпращат в моргата. Защото губите представа какво нещо е животът. Занимавате се само с разни бабички… Не са ли те учили в института, че мозъкът има пряк изход към сърцето, в хипоталамуса, чрез блуждаещия нерв. А как може да се увреди хипоталамусът? Сам знаеш. Боднеш с игла окото или, да речем, главата попадне под електрическо напрежение — и край.
Рейн го слушаше с искрен интерес.
— Значи смяташ, че момъкът е умрял от насилствена смърт?
— Аз не твърдя подобно нещо — вдигна възлест показалец Юхан, — това е само предположение. И отбележи, неподкрепено с никакви факти. По тялото не открих нито една травма.
Рейн замислено потърка брада.
— А как мислиш, какво напрежение би могло да предизвика такава смърт?
— Е, зависи къде е подаден токът. Ако е в окосмената част на главата — по-високо напрежение. Ако е, да речем, в ухото, достатъчни са само десетина-дванайсет волта.
Когато Рейн излезе от моргата, навън бе вече съвсем светло. Мислите му бяха в пълен хаос, но когато се отби в едно барче и изпи две чаши кафе, успя да ги подреди.
„Работата става все по-подозрителна. Има твърде много съвпадения. И така, какъв е случаят? Първо, Бурцев е работил през свободното си време като стюард на ферибот, вероятно и на «Рената». Второ, веднага след катастрофата ненадейно умира по съвсем необясними причини. Очевидно е бил убит. Но как? Дори ако се приеме, че патологоанатомът е прав за електричеството, не са останали никакви следи.“
Внезапно в съзнанието му изплува споменът за майката, прегърнала главата на сина си при погребението, и тогава се сети за раничката в ухото. Тя беше сякаш от изгаряне.
„Все пак не мога да си представя как е могло да стане. Майката си е била вкъщи. Незабелязано някой е влязъл и е бръкнал в ухото на Бурцев с жица под напрежение? Глупости, това е просто абсурдно.“
При тази неочаквана спънка в разсъжденията му Рейн отново се отчая. След няколко минути го осени мисълта за телефона. Ами да!… Бурцев е умрял, когато е разговарял по телефона. И то не по обикновен телефон, а по клетъчен, който му е бил подарък от някаква приятелка, май се казваше Дита. Раничката в ухото… Всичко съвпада. Само че по какъв дяволски начин може да се пусне в слушалката електрически ток?
Лесно успя да научи адреса на Дита и номера на клетъчния й телефон. Бурцев го беше раздал на всичките си познати. Рейн веднага отиде в милицията.
Старши следователят от Талинската прокуратура Марченко се прозя, разходи се из кабинета и отново седна зад бюрото си.
Започваше да му писва от тоя естонски швед. Ако така продължава, може да стигне до истината. А кому е притрябвала тя?
Все пак нареди да проверят откъде са звъняли на Бурцев през тоя ден.
След един час му донесоха справката, която направо го изуми — номерът беше набран в Москва, но клетъчната станция, през която бе минал сигналът, се намираше чак в другия край на Русия — в Сочи.
Въпрос — Отговор
Из магнетофонния запис при разпита на свидетеля
Владимир Семьонович Кулебякин
Аз, Кулебякин, Владимир Семьонович, живея в момента в хотел „Хоризонт“ и това е адресната ми регистрация. Преди десет дни работех като охрана във фирма „Светлина“. Напуснах по собствено желание. Пък и бях принуден. Когато фирмата се намираше в Адлер, ми беше удобно, защото майка ми живееше наблизо, в съседния квартал, може да се каже. Всеки ден се отбивах да я навестявам, стара жена все пак.
ВЪПРОС: Познавате ли Герат Климов?
ОТГОВОР: Че кой не го познава. Разбира се.
ВЪПРОС: Какви са отношенията ви с него?
ОТГОВОР: Ами често идваше в хотела, нали там жена му е управителка. Имаше и много приятели, още от Афганистан.
ВЪПРОС: А откъде имате тая книжка на боец-интернационалист?