И включи касетофона.
Чу се отмерен, малко изопачен женски глас, който съвсем безизразно и равнодушно говореше:
„Природата се възпроизвежда единствено чрез разрушения. Във всяко отношение тя сама го потвърждава, което дава право на нас, силните, да тъпчем слабите…“
Мъжете се спогледаха. Очевидно говореше Вела Климова.
— Това е нейният глас — спокойно отбеляза Трофимов. — Трудно е да го сбъркаш с друг.
„Ако замисляш убийство, помни, че на света няма човек, който да живее съвсем сам и да е напълно изолиран от околните. Винаги ще се намерят познати, приятели или роднини, които може да ти създадат големи неприятности.
Желателно е да действаш самостоятелно, но ако все пак се наложи да привлечеш съучастници, погрижи се да намериш такъв, който също да е заинтересуван от престъплението, постарай се да го компрометираш и да го принудиш да затъне в нещата така, че да не може по-късно да те води за носа. Собственият, личният интерес е първоизточникът, пружината в човешкото поведение; трябва веднъж завинаги да запомниш — ако твоят съучастник реши, че му е по-изгодно да те предаде, отколкото да ти остане верен, тогава, бъди сигурна, скъпа, че той ще ти изиграе коварен номер, стига само да му хрумне мисълта, че признанието ще омиротвори съвестта му.
След като извършиш престъпление — особено ако си дебютант в тази работа, — известно време ще трябва да избягваш обществото, понеже лицето е огледало на душата и въпреки всичките ни усилия лицевите мускули непременно ще издадат скритите ни чувства и грижи.
По същата причина не допускай да бъдеш въвлечена в разговор, който да има каквото и да било отношение към престъплението. Единствено опитът ще те научи да контролираш както думите, така и реакцията си, но всичко това се постига само когато свикнеш с порока, когато добиеш изключителна твърдост и вкоравеност на душата, което най-искрено ти пожелавам да постигнеш час по-скоро.
След злодеянието не бива да се успокояваш и задоволяваш с извършеното: ти ще станеш най-нещастната жена, ако само дебютираш в света на престъплението и с това приключиш.
Не мисли, че ще спечелиш нещо, ако намалиш сериозността на замисляното престъпление, тъй като степента на жестокост няма никакво значение. Тя би могла да вълнува само тебе и не може да те засегне, ако съвестта ти остане непристъпна.
Не забравяй лицемерието — то е изключително необходимо в този свят, където за престъпленията рядко биват обвинявани онези, които проявяват абсолютно безразличие към всичко, случващо се наоколо.
Старай се да минаваш без свидетели, дори без съучастници, и по възможност се избавяй както от едните, така и от другите. Никога не казвай, че синът ти или мъжът ти няма да те предадат, защото, стига да пожелаят, те могат да ти причинят най-голямата злина дори без да те разкриват пред правосъдието, чиито блюстители впрочем никак не е трудно да се подкупят.
И най-важното — никога не се обръщай към религията. Тя ще изпълни сърцето ти със страхове, а главата — с илюзии, и в крайна сметка ти ще се превърнеш в свой собствен обвинител и най-зъл враг.
Знай, че на света няма престъпление, дори най-скромното, което да не достави на извършителя удоволствие, надминаващо по сила всички неприятности при позора или наказанието…“
— Ама тая жена е параноичка! — избухна Грязнов. — Защо трябва да й слушам щуротиите? Да не би с тия змийски внушения да помага на нашето гениално следствие?
Той излезе и тръшна вратата след себе си.
Турецки продължи внимателно да слуша.
„И нима ще живея по-зле само защото обществото ме осъждало? Какво те интересува калта, с която те замерят, щом си запазила душевния си комфорт! Именно в него ще намериш щастие, а не в чуждото мнение, кухо и безсмислено понятие. Всъщност какво страшно те очаква в най-лошия случай? Безболезнена и много бърза смърт. По-добре е смъртта да ни застигне на ешафода, отколкото в леглото: много по-малко се страда и много по-бързо настъпва краят.
Ако си решила да извършиш престъпление за удоволствие, трябва, първо, да му придадеш колкото се може по-голям размер и сила и, второ, да го направиш непоправимо! Защото, ако твоето деяние не оставя дори капчица надежда да се загладят неговите последици, здравият разум ще унищожи всички угризения и съжаления. Съвестта се различава от останалите душевни недъзи: тя отива в небитието толкова по-бързо, колкото по-често я тревожим.