На външен вид изглеждаше не повече от четиридесетгодишен. С редки вежди и сини очи, които постоянно присвиваше, с къси мигли и разсеян поглед, но с резки, пестеливи движения и висок към метър и седемдесет и пет, седемдесет и осем. Затова пък с южняшки плавен говор, спокоен и наситен с излишни епитети и прилагателни, по навик отбеляза Турецки. След секунда се усети. „Пфу, дявол да го вземе, какви ги върша? А на лявата ръка носи пръстен с монограм. Рядка вещ за едно ченге, все пак…“
Изглежда, Трофимов беше готов да разговаря за всичко друго, освен за работата, но същевременно кой знае защо се беше разбързал за някъде, току поглеждаше часовника си с укор и нетърпеливо пристъпваше от крак на крак, виждайки, че събеседниците му не бързат. Засипваше ги с най-различни сведения за времето, температурата на водата, атмосферното налягане, броя на курортистите, президентските вили и пр., и пр.
— Какво стана с Малахов? — попита Турецки.
— Малахов почина — любезно отговори Трофимов. И добави: Все пак Кафелников добре ги нагласи всичките във Франция! Е, ще тръгваме ли? — Той ги побутваше към тъмносиния милиционерски джип „Паджеро“, паркиран наблизо.
— Хубав амбалаж си имат в Сочи — преценяващо отбеляза Турецки. — Какво ще кажеш, Слава?
Слава, който се намести на задната седалка, реагира доста вяло.
— Заслугата е на Малахов, той изръси един тукашен бизнесмен с пет коли за управлението — злорадо се усмихна Трофимов.
— Сега в управлението ли отиваме?
Трофимов поклати глава:
— На погребение.
— Как така на погребение? Нима още някого?…
— На погребението на Малахов. Ще сварим, ако побързаме — обясни Трофимов, който направо подскачаше зад волана. — В хотела сме ви запазили отделни стаи.
— Мислех си, че от деня на убийството е минала почти цяла седмица — престорено се изненада Турецки. — Както изглежда, тук страшно сме дотрябвали на някого? И защо се вдига такава аларма, не мога да си обясня.
— Убит е началникът на криминалната милиция, това не е шега работа — усмихна се Трофимов и даде газ. — И откровено казано, официалното искане го пуснах, за да дойдете по-скоро: страх ме е да не се претупа случаят. Сега, при наличието на професионалисти от столицата, началството няма да посмее. Аз ви помня, Александър Борисович. Преди една-две години бях на квалификация в Москва и попаднах на вашите лекции в МВР. Тогава четохте за новата практика на невро-лингвистично програмиране, нещо такова беше, нали? Доста интересно, ала съвсем неприложимо при нас в провинцията — подсмихна се Трофимов.
— Така ли?
— Аха, всичко си записвах като най-добросъвестен пионер, беше ми направило страшно силно впечатление, а по-късно се опитвах да го внедрявам тук. Набързо оплесках един-два случая, получих мъмрене от Малахов и с това приключи цялата модернизация.
Трофимов караше невероятно бързо, дори не се опитваше да хване „зелената вълна“ и не обръщаше внимание на светофарите. Навън стремително се сменяха една след друга изкушаващо летните гледки от курортния град. По необясним начин се усещаше близостта на морето. Това усещане отпускаше нервите и действаше успокоително.
„А не бива, не бива — помисли си Турецки. — Колко пъти вече съм идвал тук? Последния път май бяхме с Ирка преди три-четири години в «Перла»… Или по-рано? Да-да, тоя дюшеш ни дойде благодарение на Меркулов…“
Чу се леко похъркване, което засвидетелства дълбокия здрав сън на Грязнов.
— Хайде да караме поред, Андрей… как е бащиното ви име?
Трофимов махна с ръка, сиреч може и без официалности.
— Жената на Малахов казва, че той не я е предупредил за този лов. И пред децата нищо не е споменавал.
— Искам да поговоря с тях — веднага каза Турецки.
— Разбира се. Но не и на погребението. Та така, мъжът й бил съобщил за лова по телефонния секретар: пристигнали значи двама негови стари приятели и той щял да отиде с тях да полови риба, да удари нещо. Казал, че ще се върне след два дни. Жена му се паникьосала: как тъй след два дни, нали утре имаме да правим това, онова, сума ти неща. Обадила се в управлението на помощника му, а той нищо не знае. Минава ден, два, три. На четвъртия ден призори Малахов изпълзял от яковлевската гора на шосето и умрял в ръцете на случаен минувач.
— С какво е бил облечен?
— Питате дали е бил с ловния екип, нали? Имаше той такъв екип, имаше. Всичко, както си му е редът.
— Ясно. И с тоя ваш случаен минувач ще трябва да се срещна.