— Защо нямате деца?
— Попитайте Герат — усмихна се тя.
— Беше ли добър съпруг?
— Какво ви засяга, Александър Борисович? Дайте ми по-добре една цигара.
— А разрешават ли ви да пушите? — Турецки й подаде цигара от пакета „Малборо“. После щракна запалката на Герат и й поднесе огън.
Вела се отдръпна.
— Какво има? — Турецки продължаваше да държи запалката пред нея, като вътрешно се проклинаше.
— Нищо, всичко е наред.
Но очевидно не беше. Вела смачка цигарата и я захвърли.
Това вече беше „закотвяне“. Запалката й напомняше, че съпругът й е загинал, и същевременно — че така са я изтезавали в подземието. Турецки леко потръпна, но побърза да се отърве от емоциите си, които му пречеха в работата. При тази ситуация човек трудно би си представил по-ярка, по-жестока и по-точна „котва“.
Турецки скочи от табуретката и се приближи до младата жена.
— Вела, отговорете ми бързо, накратко и ясно — меко, дори нежно я помоли той, — та и вие самата имате желание да го направите. Кога и на кого е продал Герат…
В същия миг нещо издрънча и Турецки дори не можа да се ориентира веднага, че се беше счупило стъклото на затвореното крило на прозореца. Но от стената над леглото се посипа мазилка.
Звука на следващия изстрел от оръжие със заглушител Турецки различи още на секундата и успя да прикрие младата жена, при което просто я блъсна на пода. После измъкна своя „Марголин“ и пропълзя до „мъртвата“ зона под прозореца. „Разбира се, ако не стрелят от небето, от някой хеликоптер например“ — му хрумна безумната мисъл.
Повече изстрели не последваха.
С един скок той излезе през прозореца и падна в някакъв шипков храст.
Като псуваше наум, Турецки се измъкна от него и претърси градината наоколо, но там вече нямаше никого. Не беше възможно да се открият някакви следи, тук по всяко време се разхождаха болните.
После отново се върна в стаята през прозореца и без да каже на Вела нито дума, хукна към стаята на Трофимов, който фактически изпълняваше вече функциите на главен лекар, поне в административно отношение. Като узна за това нагло нападение в болницата на МВР и ФСС, той позеленя от гняв и след четвърт час Вела бе преместена в самостоятелна стая на петия етаж. Освен тях тримата и медицинската сестра никой друг не знаеше за това, включително и дебелата завеждаща на отделението.
Турецки се извини на Вела за произшествието и за нескопосаната милиционерска охрана, каза й да не се тревожи и че всичко ще се оправи, сбогува се и тръгна към вратата. Но изведнъж се спря и попита, сякаш бе пропуснал някаква незначителна подробност:
— Кога и на кого е продал Герат фирмата си? Моля?
— На един човек по прякор Батона — с явно облекчение и удивена от самата себе си отговори Вела. — На Батона! Ба-то-на!
„Това е — помисли си Турецки и умората му тутакси изчезна. «Закотвянето», за което му послужи запалката «Зипо», неочаквано и за самия него бе съчетано със стрелбата, която също му свърши добра работа. — Това се нарича НЛП, май диър френд Трофимов!“
Турецки моментално зададе следващия въпрос:
— Вие видяхте ли го? Не беше ли Бенардаки?
— Не. Всъщност не знам. Мъжът ми много пъти разговаря с тоя купувач по телефона. Нищо повече не знам за него. Сигурно не е Бенардаки, който по външност ми изглежда технократ. А оня, не знам защо, си го представям някакъв баровец. Помня, че все канеше Герат на ресторант да полеят сделката, но той всеки път му отказваше. Дори никога не съм чувала гласа на тоя мъж.
„И така, животът е прекрасен и удивителен. Прост и обясним. Значи по някое време Герат се е отървал от собствената си фирма. С какво му е пречела, засега не е ясно…“
В такъв случай Академика Виталий Афанасиев дори не е подозирал, че подготвя гибелта на своя бивш бос. Не, дори не е знаел, че е вече бивш. Кой знае защо, Герат не е сметнал за необходимо да уведоми за това своите чудо-специалисти.
„Така е — продължаваше да разсъждава Турецки, — а Бенардаки наистина не е чувал за Герат. Разбира се, превръщането на фирмата в акционерно дружество е парлама. А директорът Бенардаки е просто едно чучело, пионка в ръцете на новия собственик. И, разбира се, не е Батона. Кой би се сетил да измисли такъв прякор на този дребен и слаб грък. Човек трябва да има чувство за хумор, което явно липсва на цялата тая хоп-компания.“
— Но вие сте познавали предишния директор на „Светлина“, нали? — попита Турецки.