— И как да разбирам всичко това?
— Ами как… Герат наистина обичаше маркиз Дьо Сад. А този откъс от „Жюлиет“ беше най-любимото му място в романа, постоянно му се възхищаваше. И един ден ме накара да му го прочета на глас, а междувременно бил включил касетофона. Направи си шега с мене.
— Изглежда, шегите му изобщо са си били твърде грубички и по мъжки, не смятате ли?
Вела мълчеше.
— А какъв му беше Вениамин Ярцев?
Вела продължаваше да мълчи и в зелените й очи се появи молба.
— Близък приятел? Много близък?
Тя с усилие кимна.
— Доколкото разбирам, затова и не сте имали деца?
— Да…
— Сред „афганците“ във вашия хотел имаше ли човек на име Менжега?
— Не помня да е имало такъв.
Турецки вече я гледаше със съвсем други очи и дори се смути, когато го осъзна.
— Добре, защо в такъв случай Герат изобщо живееше с вас? — попита Турецки отново с натиск, като не забрави да повърти запалката из ръцете си.
Сякаш по команда Вела отново се вторачи в нея.
— Каза, че било за имидж. Знаете какво е мнението за хомосексуалистите у нас. А той беше фигура от голяма величина… Момчетата направо го боготворяха.
— Какви момчета?
— Всички, които живееха в „Хоризонт“. Бяха объркани, без работа, без пари, без жилище — без нищо. Дори по едно време бяха започнали да си продават ордените. Той просто ги измъкна от калта и им предложи един горе-долу сносен живот. В общи линии същото направи и с мен.
— Извинете за въпроса, но в какво се изразяваха вашите отношения с Герат?
— Той ме обичаше много, но по някакъв си свой начин. А и защо да крия — аз виждах в него истинския мъж! За мое нещастие обаче ние си останахме само приятели. И то много добри, повярвайте ми. Трудно можеш да си представиш съжителство с по-толерантен и по-приятен човек от Герат. Той винаги казваше, че преди Афганистан е бил абсолютно почтен гражданин в обществото и съвсем гадно копеле в частния живот. А след войната беше станало обратното. Там просто му бяха втълпили, че гражданската порядъчност е вятър и мъгла и ползата от нея е само въздух под налягане. Пък и това ще е много.
— Тоест искате да ме уверите, че той, горкият, е работел за оня, дето клати гората?
— Когато го видях за пръв път, имаше само едни скъсани дънки. И едно калпаво изработено изкуствено око, което постоянно му падаше. Плюс няколко кирливи ордена. Това беше цялото му имущество.
— И колко време му трябваше, за да припечели за нови панталони?
— Съвсем малко…
След кратка пауза изведнъж Вела сякаш се опомни.
— Ще удържите ли на думата си? Не искам да ви бъда официален информатор. Откакто излязох от онова подземие, някак отново ми се прииска да живея.
— Не се безпокойте. В нашето идиотско законодателство още сто години няма да има програма за защита на свидетелите, така че за нищо на света няма да ви издам. И тука никой няма да ви закачи. — Имаше предвид новата й стая. — Да се надяваме, че все пак са стреляли по мен. Така че, почивайте си, става ли?
Обядва заедно с Грязнов и Трофимов в едно сепаре в столовата на болницата, като си разменяше дежурни шеги с колегите си, без да ги посвещава засега в хода на мислите си. Те бяха твърде важни и му беше трудно да се откъсне от тях.
— Саша, може би най-сетне ще ни кажеш, а? — изгуби търпение Грязнов.
— Най-напред ще се заемем с телефона — съобщи Турецки.
— Телефон ли, какъв телефон?
— Трябва да се проследи с кои градове са били разговорите на Герат…
— Е, това не е проблем — заяви Трофимов.
— За последните шест години — добави Турецки и приключи обяда.
И така, сега можеше да направи поредната сто и първа предварителна равносметка.
По Вела са стреляли врагове на Герат по простата причина че тя му е била жена. Това е съвсем очевидно въпреки подозренията на доблестния майор Трофимов. Вела е опасна като източник най-вече на информацията, че фирмата е продадена. Оттук веднага следва, че в играта се е включила нова фигура. Освен Вела никой друг не би могъл да го знае. Вероятно само убитият любовник на Герат — Веня Ярцев. Как да й се осигури безопасността? Трябва открито да покаже на всички, които имат някаква връзка с фирмата, че московските следователи вече са наясно за продажбата! Ще се наложи донякъде да разкрием картите си. Ще трябва да го разтръбим из целия град, за да го научат повече хора. Така шансовете на Вела да остане жива ще нараснат двойно.