При убийството на Малахов засега няма да се стигне до разкрития, но Академика ще ни изведе до някаква следа, можем да бъдем сигурни.
В такъв случай Меркулов все пак би поставил всяко нещо на мястото му, за да стане по-прегледно. Май че доста често взе да си спомня за стареца…
1. Фирма „Светлина“ се е преместила и е сменила директора си, защото има нов собственик.
2. Този собственик е Батона. Така… Това ми напомня нещо… По дяволите, на френски Батон е тояга! Батон, с други думи, сопа, върлина, дългуч… нали така го нарекох Афанасиев. Уф, изглежда, вече откачам и тръгвам на лов за вещици.
3. По заповед на Батона е убит Герат.
4. Дали Батона не е „приватизирал“ и бандата на Герат? Тоест „афганците“, които първо са си заминали, а по-късно са се върнали? Засега няма други хипотези.
5. По този начин Батона открито води война срещу човек по прякор Поляка. Именно Поляка ми трябва сега.
Лош ден
Вчера денят ми започна с приятности.
А аз съм забелязал, че като тръгне с приятностите, значи да не чакам добро.
Пратиха ми един баровец, супермангизлия, с мерчо, златни очила и на ръката с часовник, който струва не по-малко от двайсет хилки в зелено. А може и трийсет. Чувал съм, че тоя часовник — май „Ролекс“ се казваше — е по-скъп от един апартамент в Москва. А знаете как вървят апартаментите в Москва — нито вие, нито аз за цял живот не можем да си го купим. Разбира се, за вас това ще важи само в случай че не носите такъв „Ролекс“, че нямате такъв мерчо с цвят на мокър асфалт, и такава къса подстрижка, сякаш че вчера сте излезли от пандиза като оня баровец.
С една дума, тоя тузар идва при мене, поглежда ме през очилата и ми вика:
— Ти ли си Макс?
— За някои съм Макс, а за други — Максим Николаевич — отвърнах му аз.
Той изпръхтя.
— Е, добре — вика ми, — искаш ли да припечелиш нещо, мой човек?
— Искам, ако се разберем за цената.
— Цената ще е нормална — потупа ме по рамото, — казваш си таксата и я получаваш умножена по две, плюс бакшиша. Можеш ли да умножаваш на две?
— Мога — кимнах. — Мангизите предварително.
От такива зализани финяги мангизите винаги се прибират предварително, щото вече сме патили. Обещават планини от злато, а после ти теглят шута, па и кучетата си насъскат по теб за бакшиш. Имах едно приятелче, Витка, с него често миехме прозорци комбина, та веднъж го извикаха в една вила и там, кажи-речи, цял ден им търкал стъклата, а после пукната копейка не му дали. Пробвал той да им се изрепчи, а те пуснали срещу него овчарката. Дойде си целият изпохапан. Да ти настръхне косъмът, като го видиш, страхотия ти казвам, син-посинял, а месата от ръцете му висят на парцали.
Ама и това още е нищо, виж, Пашка, блондинчето, него пък в задника го гръмнаха на пияна глава, едвам оживя момчето. Голям кеф, а? Да идеш да припечелиш нещо с миене на прозорци, а вместо мангизи — да ти надупчат задника. Извинявам се, разбира се, за тия подробности, ама аз така го разправям, за да не си мислите, че я караме все на долче вита.
С една дума, качих се аз в колата на оня зализаняк да идем да му мия прозорците.
Стигнахме до къщата му, прилично местенце, точно след околовръстното шосе. Гора, тишина, птички пеят, а зад оградата — същински палат, шапката да ти падне. Такива къщи съм гледал само по американските филми. А прозорците — черни, та черни, и веднага ми светна, че е трябвало да умножаваме не по две, а минимум по три, па и това ще е малко. Цялата къща беше прозорци, вместо стени и покрив — главно стъкла.
С една дума — добре се накиснах, викам си, дай Боже до вечерта поне половината да измия.
— Е, приятел — вика ми оня, — хващай се за работа, не губи време.
Ща не ща, извадих аз инструментите и започнах. Качих се на стълбата и взех да мия стъклата с гумата.
Не че се фукам, ама съм си чевръсто копеле, нищо че съм метър и петдесет от земята, при това с вдигнати ръце и чадър. Работя бързо и качествено. В една банка, дето им мих стъклата — а те не бяха пипвани от сто години и бяха само пушилка, сякаш че не е банка, ами въглищарница, — та там ми казаха така:
— Ти, Макс, работиш бързо и качествено. Браво. Пак да дойдеш.
Верно, не ми платиха всичко, отбиха двайсет и пет хилки. Циции. И това ми било банкери!…