Та значи работя аз, търкам ли, търкам, и лека-полека стигам до крайния прозорец на втория етаж. А когато поглеждам през него, момчета, направо ахнах. За малко да се строполясам от стълбата.
Отсреща стаята не беше голяма, ама креватът си го биваше, можехме цялата тайфа да се поберем на него. И на тоя креват, вирнала крака, лежи жена, трябва да беше мадамата на оня финяга, дето ме нае на работа. Една такава телица, два пъти по-млада от мъжа си, лежи тя с краката нагоре, а между тях гледам един толкав голям гъ… е, нека да го речем задник, се движи напред-назад. Той действа, а оная забила нокти в него и мучи. Кефи се значи.
Не гледайте, момчета, че съм само на четиринайсет години, печено копеле съм аз, с тая работа не мож ми взе акъла, какво ли не съм виждал.
Обаче жената на зализаняка беше готина мацка, дето е речено, може да зарадва окото на всеки. Висока, с дълги крака, големи цици, като на Маша Разпутина — абе направо лиги да ти потекат!
С една дума, сгреших, момчета, зазяпах се. Па и как да не се зазяпам, като мацката такива ги въртеше, че… Направо висш пилотаж!
Дори не разбрах веднага, че задникът изобщо не е на оня зализаняк, а на неговия бодигард, същински бик, с перки като гардероб и толкав дебел врат. С други думи, докато финягата говореше долу по своя мобифон, жена му му слагаше рога, и то вити, еленски!…
Но точно в сублимния момент стълбата се разклати, аз политнах и ударих с гумата по стъклото.
Че като писна оная ми ти жена!
Тарикатът при нея веднага рипна, вдигна си гащите и — дим да го няма! А мадамата крещи като ощипана.
Изкарах си ангелите и вместо като оня задник да го възирам и аз, така си останах на стълбата до прозореца. Тогава довтаса зализаняка с мобифона.
И какво стана после — не ща да се сещам! Жена му ме наклепа, че съм я гледал гола, когато излязла от банята и се разхождала из стаята. Опитах се да обясня как беше, ама тя не ми даде да си отворя устата.
Познайте на кого ще повярва финягата — на мене или на нея!
С една дума, дойде същият бодигард, сграбчи ме за яката и ме смъкна от стълбата. С каменна физиономия — сякаш ме вижда за сефте тоя боклук!
А зализанякът, преди да ме изхвърли от къщата, ми обра от джобовете всички мангизи — дори моите си, дето не ми ги е давал той. Прибра ми и инструментите, като изцвили, че това било такса за представлението.
Изобщо — добре ме обработиха и аз си тръгнах пеш през гората, като се ориентирах по шума на колите. Пак добре, че не ме претрепаха.
А сега се питам — за какъв дявол ми беше да зяпам тая мацка с тъпите й цици?… Ега ти!
Още щом се добрах до автострадата, затрещяха гръмотевици и рукна дъжд.
Не, момчета, това дори не беше пороен дъжд, беше си някаква диария господня. Изведнъж така се стъмни, че на една ръка разстояние не виждах нищо — направо стена от вода. Бях вече мокър до кости и ходех като пиян, когато най-после стигнах до първите къщи на града.
Покрай мене търчаха бабички с чадъри — едвам си стискат душата между зъбите, ама иначе пъргави. Една пенсия шльопна в някаква локва и целия ме опръска с кал. Сякаш че трактор мина.
— Ей! — креснах аз подире й. — Да не си пощуряла ма, бабо?
В същия миг остро изскърцаха спирачки, като че трион ти стърже направо по нервата, а аз усетих силен удар и чак след това ми светна: олеле, мале, ами че аз летя с краката нагоре по някаква сложносъчинена траектория!
Бум! Тряс! Зъбите ми изтракаха, шльопнах се като парцал на асфалта. От очите ми изхвърчаха искри и си помислих: край, Максимка, гушна букетчето. По-нататък нищо не помня, момчета. Свестих се от някакво хленчене.
— Изверг! — плачливо нареждаше някакъв писклив женски глас. — Мръсник!… Страх от Господа нямаш! Затри детето… Бога ми, затри го!…
Поотварям си аз дясното око и точно отпреде си виждам една извърната гола мадама със закръглено дупе, която ми намига и се хили с червосани устни, после пак намига и пак се хили. Беше от картон и висеше на огледалото за обратно виждане в някаква кола.
После забелязах отдясно протрита кожена тапицерия на автомобилна седалка и волан.
— Свести се! — изскимтя гласът. — Миличкият, свести се!
И някакви ръце ме подхванаха под главата.
С една дума, аз лежах на задната седалка в нечия кола, а през отворената врата надничаха някакви жени с чадъри, които се блещеха срещу мене като че съм вносна играчка, плюс един доста як чичко с рижа коса, подстригана „канадска ливада“. Явно колата беше негова.