Неочаквано се сети за нещо и като се надигна на лакът, погледна будилника.
— Кво, бързаш ли за някъде? — попита Петя.
— А, не… Всъщност ти как излезе от къщи?
Петя беше очаквал този въпрос през цялата вечер и затова небрежно изтърси готовия си отговор:
— Беше забравила да заключиш.
Нюра обаче не се лъжеше лесно и веднага реагира:
— Ай, ай, ай, как не те е срам да лъжеш, зайко! Нали ако не съм превъртяла ключа на вратата, и то два пъти, след десет минути алармата ще писне и ченгетата ще довтасат с автомати! Я разправяй сега как излезе.
Петя се обърна на другата страна.
— Да бе, ще ти давам отчет!
Внезапно усети как пръстите на Нюра се стегнаха около врата му в стоманен обръч. Не можеше да диша. Сграбчи ръцете й, но не успя да ги разтвори. Бяха сключени в мъртва хватка. Когато той вече започваше да хърка, Нюра ги поотпусна.
— Докато живееш при мене, ще се наложи да ме слушаш.
Петя беше принуден да признае:
— През прозорчето на тоалетната… И между другото, аз си имам моя работа! На улицата ставаха такива неща…
— Я пък ти, колко делово го раздаваш… И какво ставаше на улицата?
— Ама ти нищо ли не знаеш?
Нюра поклати глава.
— Пречукаха собственика на отсрещната къща. И още някакъв грузинец, който беше с него.
— Какво говориш? Не може да бъде! Какъв ужас! — възкликна Нюра.
— Ми ти не видя ли колко народ се беше струпал?
— Не, тичах подире ти. А ти така се беше юрнал към твойта поща, че беше отвратителен — кокетничеше Нюра доста неумело. Очевидно рядко й се случваше да го прави.
— Ух, ква си лоша! За малко да ме удушиш!
Петя разтриваше врата си, който го наболяваше.
— Е, нищо де. Аз просто не обичам да ме лъжат. Дай да целуна гушката, че да ти мине — продължаваше Нюра да се глези.
От грубоватите й ласки вратът го заболя още повече и Петя се отдръпна.
— Никой не ме обича мене… Е, добре тогава, отивам да направя чай.
Когато тя излезе от стаята, Петя с облекчение затвори очи. Събитията от целия ден го убеждаваха, че идването му във Владивосток не е било напразно. Разбира се, повечето от изводите му се базираха на догадки, но той разполагаше с фотолентата, а това не беше малко. Снимките на грузинеца можеха да се покажат за разпознаване на Полина Владимировна, а и снимката на собственика на отсрещната къща вероятно също би могла да свърши някаква работа. Но най-важното беше, че има снимките на наемните убийци, които застреляха двамата мафиоти. Можеше вече с чиста съвест да се прибере във Февралски.
Петя сложи ръце под главата си и отново си представи възхитителната сцена как губернаторът на Приморския край му стиска ръката и му връчва златен часовник, на който е гравирано „Пьотър Осколков“…
Отначало му се стори, че започва земетресение. Всичко наоколо се разтресе, стъклата на прозорците се счупиха, а алармите на колите, паркирани наоколо, завиха в различни гами. Завесите се издуха като при напор от силен вятър. Но най-лошото беше, че върху Петя се стовари полицата от стената, която за щастие не беше пълна с книги, а с всевъзможни боклуци, служещи за украса. Все пак ударът не беше лек и момъкът трябваше да се измъква изпод купчината строшени вазички, фигурки, статуетки и разни сламени кошнички.
— Чу ли?
На вратата се бе появила мощната фигура на Нюра, която най-невъзмутимо държеше в ръцете си поднос с чаени чаши, захарница и купичка със сладко.
Като се поотупа криво-ляво, Петя смаяно попита:
— Кво беше това?
Нюра се приближи до леглото и постави подноса върху одеялото.
— Отсрещната къща се взриви. Така му се пада на тоя гад!
Петя се метна към прозореца. От къщата на убития мафиот наистина стърчаха само развалини.
Чу се още една, малко по-слаба експлозия — огънят беше стигнал до резервоара на паркирания в двора линкълн. Скоро улицата се огласи от воя на сирени — пристигаха милицията, пожарната и „Бърза помощ“.
— Ей, ти там, на палубата, я се облечи, че ще ти простинат топките! — подвикна Нюра и му метна хавлиения халат. Наистина, Петя не се беше усетил, че стои до прозореца със счупени стъкла съвсем гол, както майка го е родила.
— Я гледай, от къщата остана само скелетът!
— Абе видях вече, я ела да пием чая. За нас най-добре е нищо да не виждаме…
Петя обаче не мирясваше.