— Не ти ли изглежда странно, че убиха собственика през деня, а сега взривяват къщата му?
Нюра сви рамене.
— И какво му е странното? Щом са го пречукали, значи е имало защо, а пък къщата я взривяват, за да заличат следите. Вътре може да има какво ли не.
Тя отпи глътка чай и продължи:
— Във Владик, кажи-речи, през ден стават убийства. И никога нищо не се открива. Защото милицията е яко свързана с бандитите. А това, че сега цяла нощ ще се ровят из развалините, е само прах в очите на хората.
— Не си права. Чичо ми работи в милицията и е много принципен човек — опита се Петя да защити този орган на властта.
Нюра махна с ръка:
— Явно във вашето въшкарско селище няма какво да се краде. Затова нямате бандити. И, естествено, ченгетата ви са принципни.
— Брей, нямало какво да се краде — засегна се Петя. — Не ти ли е известно, че от Февралски се кара злато на килограми, а?
— Охо! — възкликна Нюра. — Да не би при вас да има находища?
— Има я.
— А ти, Петуня, случайно да търгуваш със злато? — пощипна го тя за лакътя.
— Не, само го превозвам.
Това не биваше да го казва. Изтърваната дума е като хвърлен камък, не можеш да си я прибереш обратно. Нюра веднага наостри уши и малко по малко с изпитани женски методи измъкна от него всичко, което той изобщо нямаше намерение да разказва. И за падането на вертолета, и за смъртта на Коля Фомин, дори за грузинеца.
— Я виж ти, значи затова си се домъкнал тука! Да се правиш на Шерлок Холмс?
— Ама разбери — удари се Петя в гърдите, — двамата със Серьога завършихме заедно школата за летци. Пък и на мен ми беше ред да летя. Сега без мен тая работа никога няма да се разкрие.
— И защо така? Нали твърдиш, че при вас ченгетата били принципни? Плюс това е дошла цяла следствена бригада от Москва. Те вече ще се оправят.
Петя не намери какво да й отговори.
— А не те ли е страх да си пъхаш носа в толкова опасни работи?
— Че нали тука никой не знае за мойто идване.
Нюра стана от леглото и отиде до прозореца. От улицата все още се чуваха гласове и щракане на фотоапарати — оперативната група продължаваше да работи. Известно време Нюра наблюдаваше какво става долу, после се обърна към Петя:
— Знаеш ли, Петуня, аз мога да ти помогна.
— Как така можеш?
— За твое сведение аз бях готвачка точно в къщата, дето я взривиха.
— Лъжеш! — скочи Петя от леглото. — Току-що го измисли, нали?
— Нищо не съм измислила. От три години вече работя там. А собственикът беше един легализиран супербандит по прякор Гибона. Разбра ли?
На Петя му секна дъхът — виж ти, какъв късмет!
— Хайде, Нюра, разказвай. Що за птица е Гибона?
Вместо отговор тя нежно го погали по бузата.
— Я да си полегнем сега, Петенка. А после, като си тръгнат ченгетата, ще идем на разузнаване.
— А как ще минем през оградата? Нали ще сложат кордон?
— Не се безпокой. Имам ключ от задната вратичка. Ще се шмугнем като мишки, никой няма да ни забележи.
И тя покри Петя с масивното си тяло.
„Значи, всичко пасва — мислеше си той в кратките почивки, които му даваше Нюра между пристъпите на неукротимата си страст, — такава била цялата работа: грузинецът се е споразумял с Коля Фомин да разтовари златото, след което е сложил бомба във вертолета. И Коля Фомин затова спомена за някакви контейнери. А след успешното приключване на операцията са се отървали от него като ненужен свидетел — и за свой късмет, са го сварили пиян.“
Сви го под лъжичката, защото при това положение се оказваше, че косвена вина за смъртта на Коля Фомин има и самият той. Нали точно в тая злополучна вечер му занесе водката.
„Макар че грузинецът със сигурност щеше да го убие и трезвен. Значи засега всичко си отива на мястото. Добре би било, ако с Нюра открием още някои улики сред развалините. Например някое кюлче злато от откраднатата партида във Февралски…“
Пожарникарят
След безкрайни взаимни приветствия и потупвания по раменете те отново седяха в малкия уютен кабинет на Терапевта в стрелковата база в Митишчи. В близката горичка „орлите“ печаха шишчета и апетитната миризма вече се усещаше и тука. Поляков нямаше нищо против да похапне, защото разполагаше с достатъчно време. Чак след три часа трябваше да отиде в болницата при сина си, както бе обещал. Стьопка, кучият му син, катастрофирал с колата и двамата с годеницата му, също студентка, бяха пострадали. Сега лежаха в съседни стаи в болницата…