— Да — учуди се Поляков.
— Добре, защото иначе отдавна вече да съм се почувствал зле. По-нататък. Трето, още от началото ти не искаше да знам каквото и да било за тая работа, а аз ти се хванах на въдицата. Това е първата ми грешка. Втора не мога да си позволя, защото ще ми бъде последната. С удоволствие бих те посъветвал да се държиш по-надалеч от това чудовище, но за съжаление съветът ми е закъснял.
— Ти наистина ли го познаваш? — недоверчиво попита Поляков.
— Може да се каже — познавам го донякъде, от едно време.
— И отдавна ли беше?
— Вече ще станат почти двайсет години… Мисля, че аз съм единственият човек, когото той в известна степен пощади. И не смачка докрай. Защото обикновено действа като валяк.
Поляков си спомни, че опитният Кривцов се въздържа да произнесе името на Принца дори в своя бункер. И сега, без дори да се погледне в огледалото, Вячеслав Георгиевич почувства почти физически, че косата му е побеляла още повече.
— Но това си е мой бизнес, разбираш ли? Мой!
— И вероятно е голям, нали? За дреболии Принца няма да си прави труда.
— Не е малък. И най-важното, дявол да го вземе, онези, които фактически ми бяха чадър над главата, изведнъж започват да работят за него!
Той ядно удари с юмрук по масата.
— Значи там, в Сибир, са ти отнесли чадъра над главата, така ли? — отново с фалцет се разкикоти Терапевта. — Е, много си остроумен, Славка! Това е направо гениално. Поне знаеш ли как се казва операцията, при която противникът унищожава собственото си прикритие? За виден автомобилист като теб това ще звучи така: „да си разбиеш каросерията“. С други думи, да караш двуколка без покрив, ха-ха-ха! — веселеше се Терапевта.
— Нищо не разбирам — промърмори Поляков, без дори да го слуша. — Това е някакъв кошмар… Но защо не ми дава да работя, защо поне не се опитва да ми стане съдружник или нещо подобно?
— Принца е луд — потвърди събеседникът му. — Тоест не, не е точно така. В обичайния физиологически смисъл на понятието вероятно си е нормален. Пък и мисля, че собственото му здраве не го интересува много. Но виж, плановете му са толкова тотални, толкова всеобхватни, че чак безумни. Обикновено всичките му афери трябва да са грандиозни по размах. Това при него е задължителен принцип — да се вдига пушилка до небето. Ужасно обича да се прави на велик… Смятам, че в това отношение се прояви за пръв път през осемдесета година.
Я ми кажи, знаеш ли защо американците бойкотираха лятната олимпиада в Москва? Ами през зимата ние заминахме ли в Лейк Плесид? Политиката ли е виновна тука? „Студената война“? Брежнев и Картър не са поделили нещо? Да, разбира се. Но по-точно? Аз също не знам. Но се досещам! Най-вероятно — защото Принца устрои алтернативните олимпийски игри. По-скоро алтернативното закриване. Той го измисли. При откриването на всяка олимпиада някой бележит местен спортист запалва олимпийския огън — това си го виждал, разбира се. А при закриването на олимпиадата спират газта и огънят угасва от само себе си. Но Принца реши, че щом някой пали, значи някой трябва и да гаси. А как да се загаси? По какъв начин? Ами както момчетата след пикник гасят огъня, когато момичетата тръгнат напред. Какъв шмекер, а? Та как мислиш, кой според неговия план трябваше да гаси огъня? Точно така, твоят покорен слуга. Тогава му броих доста голяма сума, дори за днешните представи. Не, помисли си само: аз трябваше да се изпикая в олимпийския огън! Представяш ли си: качва се някакъв човек на ръба на олимпийската чаша, сваля си гащите и… — Терапевта се разкикоти с ужасния си фалцет.
— Но защо? — не проумяваше Поляков. Сега не му беше до смях.
— Да де, и аз тогава го попитах: защо? А той ми казва: как така „защо“? При избухването на такъв международен скандал ти ще имаш пълната възможност да останеш в чужбина. Сиреч протестирал си по такъв неформален начин срещу тоталитарния режим. Нали по това време от няколко години нямах правото да излизам в чужбина. Така че, вика ми той, виж какво разкошно предложение ти правя! Е, разбира се, тази акция трябваше да задоволи и собственото му феноменално честолюбие… Но аз, глупакът, тогава още не знаех, че не бива да отказвам на Принца, и отговорих, че това предложение е неприемливо за мен. Принца се обиди. За него, видиш ли, беше доста сложно да си представи, че другите може да си имат свои планове, различни от неговите. Тогава още не бях наясно с това и направо го отрязах. Всичко завърши много лошо — Терапевта потропна с протезите по пода.