След петнайсет минути колоната мина планинския проход и спря при тясна пътека, водеща към гъста гора. Азамат слезе от колата си, извади компас и определи каблето — посоката към Мека, накъдето трябва да се молят правоверните мюсюлмани. Всички се събуха, изплакнаха с вода от манерките стъпалата и дланите си, след което всеки извади килимче и коленичи на него.
— Бисмиллах, ал-Рахмат ал-Рахим — напевно произнесе Азамат. Останалите започнаха да повтарят след него думите на първата сура от Корана:
— В името на милостивия и милосърден Аллах! Слава на Аллаха — господа на всички светове, милостив и милосърден, съдника в деня на Страшния съд! Пред Тебе се прекланяме и Те молим да ни помагаш! Води ни по правия път, пътя на онези, които се радват на Твоята благодат, а не на онези, които са изпаднали под Твоя гняв, не на заблудените…
Намазът не продължи дълго — петнайсетина минути. След като прочете молитвата, Азамат стана от килимчето и се обърна към своите спътници:
— Синове на свободен народ! Сега, когато в нашата земя нахлуха ордите на завоевателите, ние трябва да не забравяме и да тачим заветите на нашите предци и на великия имам Шамил! Не бива да оставяме родината си на поругание, а трябва да се сражаваме, докато не прогоним от нея и последния враг! Правдата е на наша страна. И ние непременно ще победим. Аллах акбар!
Бойците повториха след него.
— А сега хубаво замаскирайте колите. Иса, Али и Салех остават тука, всички други тръгват с нас към Ени-Чу.
Освен Азамат и Вахит в малкия отряд имаше още двама полеви командири — Хусейн и Абдула. Четиримата оглавиха колоната от двайсетина бойци. Тук беше достатъчно безопасно — федералните части не бяха стигнали толкова нависоко в планините. Разбира се, от време на време и тук кръжаха хеликоптери, но под гъстите листа на дърветата, едва-що започнали да капят, отрядът не можеше да бъде забелязан.
Беше тихо. Безгрижно чуруликаха птички, недалече шумеше бърз планински ручей. И човек не можеше да повярва, че на някакви си седемдесет километра на север се водят ожесточени сражения. Всъщност, ако не бяха планините, това малко късче земя можеше да се обиколи нашир и надлъж само за едно денонощие. И именно тук, на тази земя, се беше разгорял може би най-кръвопролитният конфликт през последните години.
Азамат най-добре знаеше пътя, но и той сегиз-тогиз спираше, за да избере нужната посока — на места обраслата с трева пътека бе почти неразличима. След около час и половина излязоха от гората и продължиха покрай ниви и бостани — Ени-Чу беше вече близо.
На влизане в селцето командирите оставиха бойците да чакат и тръгнаха сами — тук бяха сигурни в своята безопасност.
На централната улица в селцето се издигаше триетажна къща, която коренно се различаваше от другите с разкошния си външен вид. Дървените капаци на прозорците бяха с изящна резба, а оградата беше украсена с железни плетеници. До желязната врата, боядисана в небесносин цвят, стоеше висок старец с дълга бяла брада и голям кавказки калпак.
— Приветствам скъпите гости! — високо поздрави той, когато командирите се приближиха.
— Селям алейкум, Ибрахим! — всеки от четиримата мъже сложи ръка отляво на гърдите си и сведе глава в знак на уважение към старейшината.
Той се ръкува с всекиго от тях, след което ги покани с радушен жест:
— Заповядайте, влезте!
Къщата на Ибрахим тънеше в разкош. Навсякъде, където бе възможно, бяха постлани дебели вълнени килими ръчна изработка, стаите бяха обзаведени с великолепни вносни мебели, в гостната имаше огромен цветен телевизор и стереоуредба. Навсякъде сновяха красиво облечени момчета и момичета, явно изпълняващи ролята на прислуга. Старецът преведе командирите през цялата къща до голяма трапезария, където бе сервирана богата софра.
— Заповядайте да хапнете след пътя. Как пътувахте?
Гостите насядаха около масата и изплакнаха ръцете си с ароматизираната вода, която им донесоха жените. Изчакаха старецът да прочете кратката молитва преди ядене и направиха обредния мюсюлмански жест — прекараха ръка през челото към брадата, сякаш да отърсят всичко лошо.
Според обичая старецът пръв посегна към яденето — взе от подноса с плодове чепка едро кехлибарено грозде. Другите последваха примера му и след като хапнаха салата и плодове, се нахвърлиха на големите мръвки печено овнешко месо, натрупани върху блюдо в центъра на масата. Ибрахим позасмяно ги наблюдаваше как лакомо ядат с издути бузи.