— Нямам го, от тия книжки имам само „Конче-вихрогонче“…
Накрая се успокои, изпи си виното и отмести чинията.
— Имам и братя Грим, но тази литература ще бъде твърде сложна за тебе. Значи, доколкото разбирам, при нас с теб се получава следната картинка: на училище не ходиш, не искаш да спортуваш, да четеш — също, нямаш какво да правиш и през цялото време скучаеш. А, позволи ми да се заинтересувам, какъв искаш да бъдеш, когато пораснеш и станеш възрастен чичко? Цял живот ще миеш прозорци и ще поднасяш сандвичи, така ли?
Не му отговорих.
— Искаш ли да ти разкажа как ще се развие по-нататък животът ти? — Той извади пура от една кутия, а прислужникът веднага му поднесе огън. — Всичко при теб ще бъде дори много просто. Пошло и банално. След година ще решиш, че си достатъчно пораснал, и ще се присъединиш към някое улично братство. Когато разсъблечете първия льохман, ще ви изпаднат малко парици. Това така ще ти хареса, че ще решиш да продължиш. Ще ти се лепне някоя повлекана, дето е бутнала на всичките ти братоци и вече е дошъл твоят ред. На втората или третата акция ще те арестуват и ти ще изгърмиш, но вече не като малолетен. А когато те освободят, ще се окажеш пълен непрокопсаник. Никъде няма да те вземат на работа, защото нищо не умееш да вършиш, а твоите братоци вече ще се разхождат с по някой мерчо и също няма да ти обърнат внимание. И ти ще започнеш да попийваш. Или ще се навърташ из пивниците да живееш от милостиня, или пак ще опиташ да обереш някого. Е, а продължението го знаеш.
— И всичко ще стане точно така, а? — измърморих аз и посегнах към пурите. Но в същия миг капакът на кутията се хлопна под носа ми. — И откъде знаете?
— Едно птиченце ми каза. — Той издуха към тавана цяло кълбо дим. — Израсъл съм на улицата. Има и още един вариант. Може навреме да те прибере някой доброжелател, привърженик на трудолюбието и справедливостта. Ще те изучи за автомеханик, ще те настани в някое общежитие и ти ще станеш бачкатор. Ще изкараш две години в армията, после ще си намериш работа в някой завод, ще получиш стая и цял живот ще откараш край някоя машина. Ще се ожениш за някое момиче от заводския стол, ще ви се роди син, дебело сополиво бебе, и всичко при теб ще си бъде в реда на нещата. Та това са двата варианта, други няма. Дори не знам кой е по-добрият. На тебе кой ти харесва повече?
— Никой. И изобщо защо ми четете конско? Голям учител се извъдихте! Затворили сте ме като някакъв идиот в тая къща, не ми давате нищо да правя, мангизи не ми плащате и на всичкото отгоре ми четете конско. А за това време, дето кисна тука, щях поне сто гущера да изкарам. И изобщо искам да си ходя.
Той втренчено ме изгледа и тихо каза:
— Щом искаш, ставай тогава и се махай оттука. На вратата ще си получиш твоите сто долара и жетонче за метрото. Прав ти път и всичко добро.
Ами хубаво. Станах от касата и тръгнах към вратата. Я го виж ти какъв принц се извъдил. Ще ми разправя врели-некипели какъв щял да ми бъде животът. Каквото си искам, това ще правя. И никой няма да ми заповядва.
— Чакай! — викна той, когато вече бутах с крак вратата. — Имам за теб едно предложение.
Спрях се.
— Колко печелиш на ден? Половин рубла? Сто рубли?
— Зависи — свих рамене.
— Аз ще ти плащам двеста — каза той. — По двеста долара всеки ден, докато си тука. Става ли?
Двеста долара? Изгодно е по сегашния курс. И то всеки ден. Не е малко. Като се пошматкам тука десетина дни, може да изкарам за една кола. А после ще го възирам, преди да му е хрумнало да ме изгони. Щото няма да ми плаща цяла година я.
— Плюс дрехи, храна и всичко друго — добави той.
Обърнах се и бавно тръгнах към масата. Ама тоя е направо откачил. Да не би пък да ги печати тия гущери?
— Тези пари ще внасям на твое име в банката, а спестовната книжка ще ти бъде под възглавницата. Можеш да теглиш, когато си поискаш. Става ли?
— Ами дъртите? — тихо попитах аз.
— С тях ще се споразумеем — усмихна се той, — ще им кажа, че те вземам в специален интернат за особено надарени деца. Хилядарка ще им стигне ли, как мислиш?
— Е, и какво трябва да правя? — попитах недоверчиво.
— Чудесно — кимна той, — значи се разбрахме. Ами нищо. Просто ще живееш тук и ще правиш каквото си поискаш. Ще учиш, ще почиваш, ще се готвиш за някой институт. С една дума — каквото правят момчетата на твоята възраст.
— Ъхъ, само че за тая работа не им плащат пари. — Аз все още не можех да загрея какво в края на краищата се иска от мене. — И какъв е пък тоя институт?