Поляков дълбоко се замисли, после каза с въздишка:
— Успокой се, момчето ми, не си червей. Повярвай ми, ние непременно ще измислим нещо по така… Но я ми кажи — в ред ли е задграничният ти паспорт?
Преглъщайки сълзите си, Степан кимна.
— Какво ще стане с нас, татко? Какво изобщо става?
Поляков стана от стола и взе да се разхожда из стаята.
— Вината е моя, Степан, прости ми. Но аз ще ви изведа от тая забравена от Бога страна, повярвай ми, кълна ти се! Знаеш ли къде скитосва оня малък калпазанин, брат ти?
— Димка е в Крим, в Алушта… Живее при някакво момиче… Имам адреса на общежитието… Но къде е мама сега?
— В Швейцария, в Лозана. Ще ви заведа там, само че никой не бива да знае за това. Разбра ли?
— Ами Ирка?
— Какво Ирка?
— Но аз я обичам! Никъде няма да замина без нея!
— Ти ще вършиш онова, което аз реша. И не искам повече никакви спорове!
Роднини и близки
Този път разговаряха само двамата, тъй като бяха в управлението на милицията. Естествено, Трофимов още лежеше в болницата на МВР, а Грязнов, който неизвестно защо организираше претърсване на гората, се губеше Бог знае къде.
Турецки яхна стола. Мрачният капитан оперативник се чувстваше неудобно и се чудеше накъде, да погледне.
— Още не е дошъл краят на света. Успокойте се — каза Турецки, — засега няма да ви разпъвам на кръст за пожара. Надявам се, че вече го разследват, нали?
Мрачният капитан сдържано кимна.
— Как е катастрофирал оня младеж, който първи е видял Малахов при излизането му от гората?
— Не само го е видял, но и се е опитал да го откара в най-близката болница, само че вече е било късно… Разбира се, звучи абсурдно, но с него Малахов е имал по-голям шанс, отколкото с всеки друг.
— Тоест? Ах, да, разбирам. Искате да кажете, че е могъл да откара Малахов бързо, защото е бил автомобилен състезател, нали така?
В кабинета влезе Грязнов.
— При това от висока класа.
— И е катастрофирал? С каква кола е бил? И кога е станало? — за всеки случай се поинтересува Турецки, като същевременно се люлееше на стола. — И къде е сега разбитата кола?
— Беше с жигула девети модел. На другия ден след Малахов — тежко въздъхна мрачният капитан, който си даваше сметка за целия идиотизъм на това положение. — А колата е в гаража на родителите му.
— Я ми дайте оперативните материали по катастрофата. Навярно следственото дело все още не е приключено в прокуратурата?
— Формално не е, но предстои.
Капитанът тръгна към касата и се спря:
— Александър Борисович, аз лично се занимавах със случая по наша линия, безнадеждна работа, младежът не е успял да вземе един завой и се е блъснал в мантинелата. Като че няма никаква криминална намеса.
— Казваш, не е взел завоя? — замисли се Турецки. — А кой го е видял? Кой пръв е стигнал до местопроизшествието?
— Сега ще погледна. Забравих името на свидетеля. Помня, че беше с чуждестранна кола. — Мрачният капитан прелистваше страниците в тъничката папка. — Ъхъ, точно така, с фолксваген…
— С фолксваген ли? — скочи Турецки. — С фолксваген? Ама вие побъркали ли сте се, капитане? Всички тука ли дремете на вашия въшлив курорт? Не разбирате ли какво значи това? Е, как е името на водача? Ярцев?
— Да — смутено отговори мрачният капитан, като погледна отново в папката. — Вениамин Ярцев…
„Съвсем евтин номер. Ярцев е отрязал спирачните маркучи на бъдещия Ален Прост, което по-късно направи и с таратайката на Академика. От най-банална ревност. Всъщност сега трудно би могло да се каже какви чувства са вълнували тоя обезумял любовник на Герат. Впрочем аз го излекувах от безумието му без никакви емоции… Очевидно в младия състезател той е видял, по-скоро почувствал съперник, а в Академика — убиеца, което, общо взето, си е самата истина, макар че Виталя си няма хабер от цялата тая история. Причина за всичко са златните му ръце.“
— Дяволите да ви вземат. Я ми дайте адреса на родителите на тоя младеж и на семейството на Малахов. Обадете се и на вашия заместник-кмет, нали той беше на погребението? Бих искал да поприказвам и с него.
Мрачният капитан се поколеба, но все пак каза:
— Александър Борисович, не успях да ви го кажа по-рано… Погребението на Малахов беше в много по-тесен семеен кръг, отколкото ви се е сторило. Боя се, че само ще си загубите времето, и затова искам да ви предупредя: заместник-кметът е шурей на полковник Малахов. Тоест брат на жена му, тоест на вдовицата.