Турецки кимна, като с усилие прикри изненадата и разочарованието си. Значи при гроба на Малахов заместник-кметът е държал реч като негов роднина. Тогава думите за съвместните им планове са били въздух под налягане. Вероятно са се уговорили в неделя да играят карти или да отидат на мач. Тяхна си работа. Животът е прекрасен и удивителен.
— Слава, с какво се занимаваш сега? — обърна се Турецки към Грязнов.
— Чакам войниците, натурално.
— Какви войници?
— Нали ще претърсваме гората — напомни Грязнов. — За да открием изпадналите от джоба на Малахов паспорти на убийците, както и протоколи от техните чистосърдечни признания.
— И много ли народ успя да събереш? — попита Турецки, без да обръща внимание на иронията му.
— Една батарея — похвали се Грязнов. — И при това изобщо нямам понятие как ще се оправят в гората тия артилеристи. В интерес на истината аз ги откраднах, дори командирът на полка не е в течение. Разбрахме се с батальонния им командир, и толкоз.
Обстановката в жилището беше изненадващо рационална и проста.
На погребението Турецки беше видял вдовицата на Малахов, но успя да я разгледа добре едва сега, когато посети дома на бившия началник на криминалната милиция. Беше снажна жена с висок бюст и напълняла точно толкова, колкото се полагаше на партийните дами от градския елит през епохата на застоя. Вдигнатата й прическа само засилваше това сходство.
— Аз вече разказах всичко на съответните другари, но все пак съм готова да ви предложа чай — процеди Малахова и отплува от стаята. След малко се върна, бутайки сервизна масичка със „съответната почерпка“.
Турецки нямаше никакво желание да пие чай. Направи му впечатление, че вдовицата говори за мъжа си в трето лице и по фамилно име, и се намръщи.
— Той беше удивителен човек. Но вие не го познавахте. Така че за какво можем да говорим? — втренчено го погледна тя.
Жена-паметник. Жена-монумент. Турецки имаше чувството, че всеки миг може да го изхвърли от стаята, задето не си е платил членския внос за комсомолската организация през ноември осемдесет и втора година. А имаше такова време…
— Освен това — натъртено продължи Малахова — му бяха съвършено чужди такива упадъчни настроения като вещоманията и интересчийството.
Стана му задушно.
— Аскетизмът на другаря Малахов — продължи тържествено вдовицата — се проявяваше и в най-дребните неща. Той дори пишеше само с мастило, с писалката! Химикалките не можеше да ги търпи!
„Трябва да е откачена — съобрази Турецки и напъха по-дълбоко в джоба си стърчащия оттам флумастер. — Не е лошо да се омитам оттука. Нищо няма да открия.“
И за всеки случай зададе един-единствен въпрос:
— А в какви отношения беше съпругът ви с вашия брат?
Лицето на вдовицата неочаквано придоби победоносно и тържествено изражение. „Очевидно през сталинската епоха така са изглеждали съветските доброжелатели“ — реши Турецки.
— Знаех си, че ще се докопат до това — малко насмешливо произнесе Малахова. — Аз го предупреждавах! Рискована игра сте подхванали, господа-другари! Стойте тук! — буквално заповяда тя на Турецки и отиде в другата стая.
Турецки усети възбудата на ловец, още повече че в дома на Малахов почти на всяка стена висяха ловни пушки и трофеи.
Вдовицата се върна и тръшна на масата доста дебела папка. Турецки попита:
— Какво има тука?
— Онова, което търсите — последва рязък отговор. — Брат ми помоли Малахов да събира компромати за сегашния глава на града. Мой дълг е да ви ги предам. С подобни материали трябва да разполагат органите на правосъдието, а не един-единствен човек!
Турецки взе огромната папка и на тръгване реши да попита вдовицата дали няма да добави нещо за съпруга си извън официалните показания, при което тя неочаквано каза:
— Другарят Малахов можеше да отделя повече време за семейството си. Да, много повече.
В тези думи на жената-паметник Турецки долови известна горчивина.
Но какво да прави с тази дебела папка?
По пътя към дома на злополучния състезател потиснатият от безполезните разговори Турецки за пореден път се опитваше да направи някаква равносметка, но ясно съзнаваше, че засега няма полза от неговите умозаключения, освен вчерашния успех с Вела.