— Зависи какво се разбира под „интересна“ — отговори тя. — Определено беше натоварена.
— Да, видях в дневника, че преди лайното да удари вентилатора в „Танцьорите“ с Дженкинс сте имали жертва на отвличане. Не видях обаче доклад за това.
— Защото няма. Точно за това искам да говоря с теб.
Разказа накратко случая с Рамона Рамон и му каза, че Максин Роланд се е съгласила да я остави да работи по случая няколко дни. Формално Балард би трябвало да започне с одобрението на Макадамс, но си даваше сметка, че лейтенантът е администратор и като всеки администратор обича да му представят въпроси, за които има готово решение. Така се улесняваше животът му. Просто трябваше да каже да или не.
Макадамс каза това, което Балард очакваше.
— Добре, но не допускай да пречи на обичайните ти задължения. Ако попречи, ще имаме проблем.
— Няма да попречи, лейтенант — увери го тя. — Знам си приоритетите.
Когато излезе от кабинета на лейтенанта, видя малка група задържали се в стаята детективи пред телевизионните екрани, монтирани на задната стена. Обикновено бяха тихи, но сега бяха пуснали звука на средния, за да чуят репортажите за стрелбата в „Танцьорите“, с които започна новинарският час в пет следобед.
Балард отиде при тях, за да гледа. Показаха кадри от пресконференция, провела се по-рано през деня. Шефът на полицията говореше от подиум, а до него стояха Оливас и капитан Лари Гандъл, шефът на отдел „Грабежи и убийства“. Шефът уверяваше журналистите, че стрелбата в „Танцьорите“ не е акт на домашен тероризъм. Макар точният мотив за престъплението да не бил известен, детективите преценявали обстоятелствата, довели до това крайно насилие.
Когато отново се появи на екрана, водещата обяви, че имената на жертвите все още не са съобщени от съдебния патолог, но източници на Канал 9 твърдят, че трима от убитите вероятно са били планирана цел на стрелеца, защото имат криминални досиета с обвинения за престъпления като търговия с наркотици, изнудване и насилие.
След това премина към следващата новина: за пресконференцията на полицията на Лос Анджелис, която съобщавала за арести във връзка с разследване на трафик на хора в пристанището на града, където по-рано през годината бил засечен товарен контейнер с млади жени, отвлечени в Източна Европа. Показаха и видеозапис на вътрешността на контейнера и как социални работници предлагат на момичетата вода и ги увиват в одеяла, за да ги отведат на безопасно място. След това показаха редица мъже с белезници, които полицаи извеждаха от затворнически автобус. Историята обаче не беше свързана с Холивуд и детективите в стаята бързо загубиха интерес. Онзи, който държеше дистанционното, изключи телевизора. Никой не възрази и групичката се пръсна — към бюрата си или към изхода и почивните дни у дума.
Балард стигна до временното си бюро и прегледа папката, която й бе дал Мендес. Имаше няколко доклада за арест, както и снимки, показващи физическите изменения на Рамона Рамон покрай промяната на пола. Тези изменения не бяха просто козметични, като оформяне на веждите например. От няколко снимки ясно личеше как бедрата стават по-пълни и как адамовата ябълка намалява.
С кламер на корицата на папката бяха защипани три картончета за обиск. Бяха картончета 10 х 6, на които полицаите записваха на ръка резултатите при проверки на улицата. Официално се наричаха карти за разговор на терен или РТ карти, но ги наричаха също и „карти за обиск“, защото Съюзът за граждански свободи често подаваше жалби, че тези безпричинни проверки на подозрителни лица са всъщност обиски. Полицаите бяха приели определението и ги наричаха така, но не прекратиха практиката да спират подозрителни индивиди и да разговарят с тях, като записват подробности за външния им вид, татуировки, принадлежност към банди и често посещавани места.
Картончетата за Рамона Рамон съдържаха едно и също — и предимно неща, които Балард вече знаеше. Някои от бележките разкриваха повече за характера на полицая, отколкото за Рамон. Един бе записал: „По дяволите! Това е мъж!“.
Единствената полезна информация, която Балард получи от картончетата за Еутиерес/Рамона, беше, че на негово име не е издадено разрешително за шофиране и следователно няма подлежащ на проверка домашен адрес. В официалните доклади беше записано само мястото, където е бил арестуван — най-често на булевард „Санта Моника“. По време на проверките обаче два пъти беше давал адрес на „Хелиотроп“. На друго картонче пишеше, че живее в кемпер и се движи в района на управлението. Информацията беше важна и Балард беше доволна, че бе отишла да поговори с Мендес.