След като остави бележника, отиде в задната част на вана, за да вземе оръжието, значката и радиостанцията си. Реши да се преоблече в работния си костюм, когато се прибере в управлението. Телефонът й иззвъня миг след като седна зад волана. Номерът беше на Трент и тя вдигна.
— Ей сега погледнах компютъра, Стела — каза той. — Можем да ти намерим бяла акура. Има ги навсякъде — в Бейкърсфийлд, Модесто, Дауни и на други места. Всички са напълно оборудвани, с камера за заден ход и така нататък.
Балард реши, че й се обажда, за да провери дали не му е дала фалшив номер. Фактът, че не беше, като че ли го окуражи.
— Добре, нека помисля — каза тя.
— Ако кажеш, мога да задействам някоя от тези коли още сега — каза Трент. — Ще получиш и отстъпка като последен клиент за деня. Това са петстотин долара от капарото ти, Стела. С тези пари ще можеш да си поръчаш специални стелки или да си направиш нова татуировка, ако искаш. Има много въз…
— Не, Том. Не още — прекъсна го тя решително. — Казах ти, че искам да помисля и ще ти се обадя утре или в неделя.
— Добре, Стела — каза Трент. — Значи ще чакам да ми звъннеш.
Линията прекъсна. Балард запали двигателя и потегли. Отправи се на юг, към планините. Погледна часовника на таблото. Ако Трент работеше до затварянето на автокъщата в десет вечерта, значи му оставаха два часа, преди да се прибере у дома. Значи имаше предостатъчно време да направи това, което бе намислила.
11
Балард седеше във вана си на височината Мълхоланд Овърлук, на две пресечки от „Райтуд Драйв“. Нощта беше ясна и светлините на Долината се простираха към безкрайността на север. Беше включила радиостанцията и слушаше на честотата на управлението в Северен Холивуд. Не се наложи да чака дълго. Дойде радиоповикване до всички патрули, с предупреждение за проникване с взлом в дом на „Райтуд“. Патрулна кола прие съобщението и се поинтересува къде може да се срещне с човека, съобщил за инцидента. Диспечерът отговори, че се е обадила преминаваща с колата си жена, пожелала да остане анонимна.
След още трийсет секунди Балард включи предавателя си. Представи се на диспечера като детектив от управлението в Холивуд, който е наблизо и също ще отиде на мястото. Диспечерът повтори информацията на полицаите от патрулката, за да ги предупреди да я очакват. След това се обади на въздушен патрул, който да отиде на място с мощния си прожектор.
Балард запали двигателя и потегли към „Райтуд“. Когато се спусна по стръмната улица и излезе от първия завой, видя патрулна кола — сигналните светлини работеха, — паркирана на пресечка от нея. Премигна с фаровете, докато приближаваше, после спря до нея. Слязоха двама униформени. Понеже беше в личната си кола, Балард показа значката си през стъклото, за да се уверят, че е полицай. Двамата бяха от управлението в Северен Холивуд и затова не ги познаваше.
— Здравейте, момчета — поздрави тя. — Минавах наблизо и чух сигнала. Имате ли нужда от помощ, или ще се справите?
— Не е сигурно, че има с какво да се справяме — каза единият. — Обадила се е жена, която си е отишла, и не знаем за какво точно става дума. Май ни праща за зелен хайвер.
— Може би — отвърна Балард. — Имам обаче няколко минути. Ще спра ей там.
Паркира зад патрулната кола и слезе със запален фенер в едната ръка и радиостанцията в другата. След като се представиха формално, решиха Балард да провери къщите нагоре по улицата, а двамата униформени — надолу. Малко след като се разделиха, долетя хеликоптер и освети улицата. Балард размаха фенера си, за да даде знак, и продължи напред.
Къщата на Томас Трент беше третата, която провери. Вътре не светеха никакви лампи, доколкото можеше да види. Почука на вратата със задната част на металния си фенер. Изчака, но никой не отвори. Почука пак и когато се увери, че в къщата няма никого, отстъпи назад към улицата и започна да осветява фасадата, сякаш търси следи от взлом.
Обърна се и погледна надолу по улицата. Видя фенерите на двамата униформени на двете срещуположни страни на „Райтуд“. Проверяваха къща след къща и се отдалечаваха от нея. Хеликоптерът направи завой и продължи покрай хълма, като осветяваше задните дворове на жилищата. Балард видя ниша с кофи за боклук и врата в задния край. Предположи, че тази врата осигурява достъп до стъпала, които водят надолу, покрай къщата. Това беше изискване на общината къщите, построени на скат, трябваше да имат допълнителен вход за в случай на пожар или друго бедствие. Бързо мина покрай кофите за боклук, за да види дали Трент е заключил вратата. Не беше. Отвори я и тръгна надолу по стълбите.