Изчака колата да спре и полицаите да излязат, за да има три оръжия, насочени към заподозрения.
— По очи! — извика Смит.
— Лягай! — добави Тейлър.
— Кое да бъде? — извика онзи в отговор. — Тя каза да си сложа ръцете на покрива.
— Лягай, задник, или ще те просна! — извика Смит.
В гласа му имаше достатъчно напрежение, за да е ясно, че търпението му се е изчерпало, а Нетълс беше достатъчно умен, за да го схване.
— Добре, добре. Лягам — извика. — Спокойно! Лягам по очи!
Отстъпи назад и пусна кашона. Нещо стъклено вътре се счупи. Мъжът се обърна към Балард с вдигнати ръце. Тя вече не виждаше пистолета, така че се съсредоточи върху ръцете му.
— Задници! — изруга Нетълс. — Заради вас си счупих нещата.
— На колене! — извика Смит. — Веднага!
Заподозреният подви крака един по един, коленичи, после легна по очи на асфалта и сложи длани на тила си. Познаваше процедурата.
— Балард, задръж го — извика Смит.
Тя прибра пистолета си, пристъпи напред и извади белезниците от колана си. Притисна гърба на Нетълс с лявата си ръка, а с дясната извади пистолета от колана му и го плъзна по асфалта към униформените. След това притисна гърба му с коляно и дръпна ръцете му надолу, една по една, за да ги закопчае с белезниците. Щом и втората гривна щракна около китките му, извика на униформените:
— Код четири! Всичко е наред!
15
Арестуваният беше идентифициран като Кристофър Нетълс. Това обаче дойде от задния му джоб, не от самия него. В мига, в който щракнаха белезниците, той заяви, че иска адвокат и отказва да говори. Балард го предаде на Смит и Тейлър и тръгна към отворената врата на стая 18. Отново извади оръжието си, защото трябваше да провери стаята и да се увери, че никой не се крие там. Тази вечер съквартирантката на Бесния понеделник вече я бе изненадала и тя нямаше да допусне да се случи пак.
Стаята беше пълна с кутии и кашони от неща, поръчани онлайн. Нетълс беше развил сериозен бизнес — купуваше стока с крадена кредитна карта и я продаваше или залагаше в заложни къщи. Балард се увери, че вътре няма друг човек, и излезе.
Понеже Нетълс беше освободен условно при излежаване на присъда за криминално престъпление, Балард не беше длъжна да преминава през конституционните процедури, защитаващи гражданите от незаконно задържане и претърсване. Според правното определение предварителното освобождаване под условие означаваше, че Нетълс все още е под опеката на щата. Приемайки условията, той се бе отказал от защита. Служителят, който отговаряше за него през този период, имаше право да влиза в дома му, в колата му и на работното му място, без да му е нужно дори кимване от съдия.
Балард извади мобилния си телефон и позвъни на Роб Комптън — щатския отговорник за предсрочно освободените, придаден към полицейското управление в Холивуд. Събуди го. Беше го правила и друг път и знаеше каква реакция може да очаква.
— Роби, събуди се — каза му. — Един от клиентите ти се е разпасал в Холивуд.
— Рене!? — отговори той със сънен глас. — Балард! Мамка му! Петък вечер е! Колко е часът? Кое време е?
— Време е да си заслужиш заплатата.
Той изруга отново и Балард му даде няколко секунди да дойде на себе си.
— Събуди ли се вече? Кристофър Нетълс. Познаваш ли го?
— Не, не е мой.
— Защото е дошъл тук от област Сан Диего. Сигурна съм, че там го познават, но сега е в Холивуд, а това го прави твой.
— Кой е той?
— Има да доизлежава две години за кражби, плюс нарушаване на условията за предсрочно освобождаване, защото се подвизава наоколо от две седмици. Имаме хотелска стая, пълна с кашони от Амазон и други фирми за онлайн търговия, така че искам да го задържиш официално, така че да мога да претърся щателно нещата му.
— Кой хотел?
— Мотел „Сиеста Вилидж“, на „Санта Моника“. Сигурна съм, че знаеш къде е.
— Бил съм там няколко пъти, да.
— Е, какво ще кажеш да дойдеш тук сега и да ми помогнеш с този тип?
— Балард, не. Бях заспал мъртвешки, а утре трябва да ходя с момчетата ми на риба.
Балард знаеше, че Комптън е разведен и вижда тримата си синове само през почивните дни. Беше го научила една сутрин, когато двамата се прибираха заедно след случай, по който бяха работили цялата нощ.
— Хайде, Роби, стаята му прилича на склад на супермаркет. Освен това, забравих да ти кажа, имаше огнестрелно оръжие. Наистина ще съм ти задължена, ако ми помогнеш.
Този път Балард прибягна до кокетничене, без да се замисля. Ако така би могла да убеди колега мъж да си свърши работата, защо да не използва женския си чар? Комптън се справяше добре с отговорностите си, но много трудно излизаше от къщи нощем. Независимо колко му се налагаше да работи извънредно, той беше длъжен да спазва и официалното си работно време. Наред с това компанията му извън служебните задължения допадаше на Балард. Беше привлекателен и спретнат, дъхът му винаги беше свеж и имаше чувство за хумор — нещо, което повечето от колегите, с които тя работеше, бяха изгубили отдавна.