Гордън Фабиан също бе избегнал лежането в затвора въпреки многото присъди за свързани с наркотици престъпления. Фабиан беше бял, на петдесет и две — най-възрастната жертва. Балард преброи деветнайсет ареста, започнали още през осемдесетте. Всички бяха за продажба на малки количества и притежание на дрога за лична употреба. В повечето случаи беше получил пробация и равняващи се на предварителния арест присъди. Имаше и случаи на оттеглени обвинения. По времето на смъртта си обаче Фабиан най-накрая се бе добрал до голямата игра и го очакваше дело във федерален съд за притежание на килограм кокаин. Беше пуснат под гаранция, но ако го бяха осъдили, го очакваше доста голяма присъда.
Третата жертва, Джино Сантанжело, беше на четирийсет и три, бял, и единствен от тримата имаше прояви на насилие. За период от петнайсет години беше обвиняван три пъти за нападение. В един от случаите беше използвал огнестрелно оръжие, но не беше убил жертвата, а в другите два случая беше нанасял тежки телесни повреди. Във всеки от случаите Сантанжело се бе признавал за виновен, за да получи по-малки присъди. Първата му беше за използването на огнестрелното оръжие и това му бе струвало три години в щатски затвор. След това, изглежда, бе поумнял и бе извадил пистолетите от репертоара си, защото щяха да му добавят още доста години към спектъра от възможни наказания. При последвалите арести нападал жертвите си с ръце и крака и така можел да прави самопризнания и да получава по-ниски присъди за побой и нарушаване на обществения ред, които са под една година и се излежават в областен затвор. Тълкуванието на Балард, без да разполага с подробности по всеки от случаите, беше, че Сантанжело е бияч на мафията. Потърси информация за третото дело, в което беше обвинен в нападение с нанесени тежки телесни повреди. След признанието му обвинението беше сведено до хулиганство и побой. Балард знаеше, че за да бъдат променени обвиненията по такъв начин, би трябвало да са възникнали проблеми със свидетелите или жертвата. Сантанжело беше проявявал насилие и преди, но жертвата, а може би и свидетелите, са се страхували или са отказали да дават показания. Резултатът беше трийсетдневна присъда, намалена впоследствие до седмица в областния затвор.
Балард беше в състояние да научи много, като чете между редовете на тези резюмета на съдебни дела, но в момента нямаше достъп до подробните описания, които представяха престъпленията и индивидите в контекст. За тях би трябвало да разгърне реалните папки, а това не можеше да се случи в събота вечер. Погледна обаче полицейските снимки на тримата, което й помогна да си спомни местата им в сепарето и как бяха застинали в смъртта си.
Кордел Абът не представляваше проблем, защото беше единственият чернокож. Балард си спомни, че трупът му беше непосредствено вляво от входа към сепарето, което го поставяше непосредствено до стрелеца.
Полицейската снимка в профил на Гордън Фабиан показваше мъж с побеляла конска опашка и това го поставяше на стола срещу стрелеца. Това беше онзи, който се бе наклонил извън сепарето и от чиято конска опашка на пода капеше кръв.
За Джони Сантанжело оставаше столът по средата.
Балард се облегна назад и се замисли какво знае и какво би могла да приеме за истина. Четирима мъже сядат в сепаре. Заели са тези места случайно, или има някаква хореография, стъпила на отношенията помежду им? Имаше букмейкър, бияч, наркодилър и — поради липса на повече информация — стрелец.
Към това се добавяше и въпросът за последователността на изстрелите. Балард не разполагаше с докладите от местопрестъплението и намерените в жертвите предмети, но ако трябваше да предположи кой от мъжете в сепарето освен стрелеца е имал оръжие, щеше да посочи Сантанжело. Той вече имаше присъда за огнестрелно оръжие и макар на пръв поглед да се бе отказал от употребата му в практиката си, беше малко вероятно да се е движел невъоръжен. Според прочетеното за него той беше престъпник от кариерата, следователно пистолетът бе само един от инструментите в занаята му.
Това водеше към следващия въпрос. Краткото видео, заснето от свидетеля Александър Спайтс, ясно показваше, че стрелецът първо е повалил Фабиан, наркодилъра. Защо е постъпил така, ако си е давал сметка, че Сантанжело най-вероятно е въоръжен?