Подбираше думите си много внимателно, за да не разкрие извънслужебната си дейност, включително проникването в компютърните файлове на покойния й бивш партньор. Доколкото можеше да прецени, Кар я записваше, както тя записваше него. Трябваше да е сигурна, че няма да каже нищо, което да накара „Вътрешни разследвания“ да се заемат с нея.
Кар избърса малко гуакамоле от ъгълчето на устата си със салфетка и я погледна.
— Бездомна ли си, детектив Балард?
— Що за въпрос!? — отвърна тя изненадано.
— В личните си документи си записала онова място, на два часа път по магистралата, като свой домашен адрес. Той фигурира и в шофьорската ти книжка. Не мисля обаче, че прекарваш там много време. Възрастната дама като че ли не знаеше кога ще те види пак.
— Възрастната „дама“ не дава информация на непознати, независимо дали носят значка или не. Работя нощем. Денят ми започва, когато твоят приключва. Какво значение има къде спя или кога спя? Върша си работата. Отделът ми изисква да имам постоянен адрес и аз имам такъв. И пътят не е два часа, когато карам аз. Имаш ли някакви истински въпроси?
— Да, имам.
Кар вдигна чинията си и я подаде на едно момче с количка за отсервиране, което мина наблизо.
— Добре — продължи той. — За протокола: да поговорим за петък вечер и какво прави тогава.
— Искаш алиби, така ли?
— Ако имаш. Както казах обаче, не си заподозряна, детектив Балард. Имаме траекторията на куршума, убил Частин. За да направиш този изстрел, би трябвало да се качиш на стол.
— И вече имате времето на смъртта?
— Между единайсет и един.
— По това време бях на работа. В единайсет бях на инструктаж, после се заех с работата си.
— Излиза ли от управлението?
Балард опита да си припомни какво бе правила. През последните седемдесет и два часа се бяха случили толкова много неща, че й беше трудно да възстанови последователността. След като се замисли обаче, всичко застана на мястото си.
— Да, излизах. Веднага след инструктажа отидох до презвитерианската болница, за да проверя как е жертвата на опита за убийство, по който работя. Направих снимки. Помогна ми една сестра, Наташа. Съжалявам, че не запомних второто й име. И през ум не ми е минавало, че ще се наложи да потвърждавам алиби.
— Няма проблем — увери я Кар. — Кога излезе от болницата?
— Малко след полунощ. След това отидох до адреса на жертвата на „Хелиотроп“. Оказа се лагер на бездомници. Жертвата е живяла там, в кемпер, но един тип се бе настанил в него и се наложи да повикам подкрепление, за да погледна вътре. Отзоваха се полицаи Херера и Дайсън.
— Добре. После?
— Върнах се в управлението към един и половина. Минах покрай „Танцьорите“ и видях, че вановете на криминалистите още са там. Когато се прибрах, отидох при дежурния и попитах дали знае, че са там. Беше един и половина.
Кар кимна, после попита:
— И почива до сутринта?
— Нищо подобно. Обадиха ми се от офис за сигурност на кредитни карти в Индия, за да ме насочат към мотел, от който са правени много поръчки за покупки с крадени кредитни карти. Отидох там и арестувах извършителя. Този път ме подкрепяха полицаи Тейлър и Смит, а после дойде и инспекторът по пробацията на крадеца, Комптън се казва, ако те интересува. До сутринта описвахме каквото намерихме в мотелската стая и оформяхме задържането на извършителя. С това работното ми време свърши.
— Чудесно. Всичко това може да се провери лесно.
— Да. Като човек, който не е сред заподозрените, се радвам, че не съм си била вкъщи, иначе щях да си имам сериозни проблеми.
— Слушай, детектив, знам, че си ядосана, но това трябва да се направи. Ако хванем някого за Частин, първата работа на адвоката му ще е да провери дали сме разследвали всички хора и възможни версии. Ти и Частин сте си развалили отношенията. Всеки добър адвокат ще прави спънки на процеса, а моята работа е да предотвратя всякакви такива възможности. Аз не съм лошият. Помагам виновникът да бъде признат за виновен.
Обяснението му звучеше убедително на повърхността, но тя не можеше да го приеме. Не можеше да забрави, че той е част от разследване, ръководено от лейтенант Оливас, който не би имал нищо против да я изхвърли от полицията.