Едуардо впери очи в пурата си.
— Как върви?
Изпреварих Сара и този път му отговорих аз:
— Имахме известен проблем.
Той кимна.
— Да, чух от сеньор Колби.
Значи сеньор Колби не можеше да си държи устата затворена за нашата среща и разговора ни по време на нея. Само чакай да докопам мършавия ти врат!
Едуардо ме погледна.
— Само че не трябваше да се срещате с него.
— Защо?
— От съображения за сигурност.
— Извинявайте, обаче досега вие сте най-големият проблем за сигурността.
Той не обърна внимание на думите ми и продължи:
— Но се радвам, че ви е дал това. — Старецът потупа издутината на корема ми, което трябваше да е някакъв кубински обичай. — Иначе аз щях да ви го донеса.
— Джак ви спести усилието.
— Значи сте имали проблем с… вашия екскурзовод.
— Приключихме с тоя проблем и вече трябва да тръгваме. — И прибавих: — Предполагам, че ще ни дадете информация за нашия човек в Камагуей.
Едуардо не отговори и това вече почваше да ме дразни.
— Надявам се, не си мислите, че ще дойдете с нас.
— Ще се завърна у дома пеш.
— Ами, на добър час. А ако ви арестува полицията…
— Нося си капсула цианид.
Чудесна новина.
— Никога няма да ме заловят жив.
„Стисни здраво зъби“.
— Ела с нас, моля те — заубеждава го Сара. — Ще се върнем у дома заедно.
— Аз съм си у дома. — Той отново напълни чашата си и дръпна от пурата, след което последователно погледна мен и Сара. Този поглед ми беше познат.
— Добре ли… работите заедно?
„Аха, чукам я“.
— Мак се представя изключително — похвали ме тя.
— Чудесно. Направили сме добър избор. — И Едуардо прибави: — Възхищавам се на американската армия. Отлична подготовка. Хора, на които може да се разчита и които спазват думата си.
— Благодаря.
— Хора като господин Колби. — Той ме погледна в очите. — Господин Колби явно смята, че между вас и Сара има любовна връзка.
„Мерси, Джак. Задник“. Или пък старата лисица само ми хвърляше примамка?
Положението се усложни още повече, понеже Сара се изчерви. Тя изобщо се изчервяваше много лесно.
Едуардо насочи вниманието си към нея.
— Ти имаш връзка в Маями.
„Това не ти е Маями, сеньор“. Не можех да повярвам, че старчето се занимава с това. А бе, ние бяхме бегълци в една полицейска държава, еба ти, рискувахме си живота, а… Обаче, какъвто съм си офицер и джентълмен, му казах:
— Сеньор Валаекее, уверявам ви, че Сара е вярна на… който и да е той.
— Заклевате ли се и двамата?
— Заклевам се.
Тя се поколеба, но после кимна.
— Заклевам се.
Той надали ни повярва, обаче получи желания отговор и вече можехме да поговорим за шейсетте милиона долара.
Едуардо смени темата и попита Сара:
— Знаеш ли как да установиш контакт в Кайо Гилермо?
— Лоби барът на хотел „Мелия“, всяка вечер след седем.
— Точно така. И вашият човек ще каже: „Радвам се да ви видя тук“. — Едуардо, кой знае защо, намръщено се втренчи в нея, като че ли в миналото ѝ се е случвало да забрави парола.
Тя кимна.
— Тримата риболовци ще отседнат в „Мелия“ — продължи старецът. — Фелипе и сеньор Колби ще спят на яхтата. Когато избягате през нощта, риболовците няма да са на борда, а ще спят в леглата си.
Невинни като спящи младенци. Обаче щеше да им се наложи да дават обяснения в полицията за изчезналата им яхта. Дано ги оставеха да вземат самолета за Мексико Сити. Но ако ги хвърлеха в затвора, Едуардо и неговите амигос щяха да получат своя дипломатически скандал и риболовците просто щяха да са косвени жертви. Сеньор Валаекее и неговите амигос играеха грубо. Щях да го имам предвид.
Той ме погледна.
— Имаме ли вашата дума, че ще продължите операцията дори… със Сара да се случи нещо?
— Ако съм жив и съм в състояние, ще отида на срещата в хотел „Мелия“.
— Добре.
Май само аз от присъстващите разбирах, че трябва вече да се махаме.
— Ако няма нищо друго, ние сме готови за тръгване. Трябва ни информация за нашия човек в Камагуей.
Едуардо за пореден път не ми обърна внимание.
— Мислите ли, че полицията ви е свързала с яхтата?
— Едва ли — отвърна Сара. — Но е възможно да открият нещо, ако се поразровят.
Старецът кимна.
— Това винаги ни е притеснявало.
— Има ли някакъв начин да се свържете с нашия човек в Кайо? — попитах аз.
— Не. Нямам представа кой е той.
„Тогава откъде знаеш, че е „той“?“
— Има ли някакъв начин да се свържете с Фелипе?