Едуардо отново не ми отговори и аз погледнах Сара, която проявяваше неприсъща мълчаливост по време на неговите монолози.
— Съгласна ли си?
Явно не беше. Обърнах се към Едуардо.
— Какво става?
Старецът като никога ми отговори по същество.
— Няма да ходите в Камагуей.
Бях ли го предвидил?
— И защо?
— Защото е опасно.
— И вчера беше опасно. И миналата седмица.
— Днес може да е по-опасно. Или утре.
— Но не сте сигурен. Ние със Сара решаваме.
— Аз решавам. И както самият вие казахте, парите може да компрометират усилията ни да дадем гласност на това. — Той посочи сандъците. — Те ще ни отдалечат от главната ни цел.
А бе, дванайсет сандъка, натъпкани с шейсет милиона долара, май щяха да са по-интересни за американската общественост, отколкото някакви безполезни бумаги.
— Тъкмо затова трябва да си мълчим за парите…
— И както ви е известно — казали сте го на господин Колби, — има вероятност кубинското правителство да отмени риболовния турнир и да нареди на яхтите да отплават.
Дали Джак беше забравил да ми спомене нещо?
— Така че времето е от значение.
Отново погледнах Сара. Аргументите на Едуардо за прекратяване на операцията очевидно бяха по- убедителни от онези, които вече бяхме обсъждали с нея. Въпреки че бяха същите аргументи. Честно казано обаче, ситуацията се беше променила.
— Не можем да рискуваме да изгубим тези документи по време на опасното пътуване до пещерата — прибави старецът.
— Добре… само че аз току — що изгубих три милиона долара.
— Ще ви възмездим.
— Как?
— С петдесетте хиляди долара, които ви обещахме, в случай че операцията бъде прекратена. И със собствеността на вашата яхта, с изплатен заем.
При други обстоятелства щях да се пазаря с него, обаче той в известен смисъл беше мъртвец. Както може би и аз.
Едуардо също ме информира:
— Господин Колби знае, че ще бъде възмезден за изгубеното време и за неговото съдействие в даването на публичност на тази велика правна и морална победа над режима.
С Джак трябваше да си поприказваме. Обърнах се към Сара.
— Знаеше ли, че няма да ходим в Камагуей?
— Ъъъ… знаех, че съществува такава възможност.
— Благодаря, че я сподели с мене.
Тя ме погледна в очите.
— Мак… така е по-добре. По-безопасно е. Пътят до Кайо е по-малко от осем часа и ще пренасяме само два сандъка. Утре вечер ще се срещнем с нашия човек в „Мелия“, ще се качим на „Мейн“ и ще отплаваме за Кий Уест.
Чудесно. И без това какво щях да правя с три милиона долара?
— Сара не знаеше какво ще се случи — намеси се Едуардо. — Всичко зависеше от това дали ще разполагаме със сандъците преди да заминете за Камагуей. Сандъците са при нас, така че няма да ходите за парите в Камагуей. — И прибави: — Парите са лежали там петдесет години. И ще ни почакат да се върнем за тях.
Да бе. Нямах търпение пак да повторим всичко. „Всъщност повече не ме бройте в отбора“.
— Вие си решавате — заявих.
— Така е. — Едуардо се обърна към Сара. — Картата.
Тя отиде при раниците ни и извади двете копия на картата. Дано не беше забелязала, че си нося само един чифт чисто бельо.
Сара донесе картите и Едуардо каза:
— Виждам, че си направила копие.
— За Мак.
— Има ли още копия?
— Пазя дядовия оригинал в Маями.
Старецът кимна и ме погледна.
— Запалката, моля.
Запалих зипото и Сара поднесе двата листа към пламъка, погледа ги как горят и ги пусна на пода. Миришеха на горящи пари.
— Забравете за съществуването на тази карта — предупреди ме Едуардо.
— Няма да споменавам за нея на пресконференцията. — Вперих очи в него, после в Сара. — Готови ли сме вече да се махаме оттук?
Явно не бяхме.
Сара постави длан върху ръката ми, после се усети, че на Едуардо няма да му хареса, и я отдръпна.
— Нали ме питаше дали в тази операция има нещо повече от парите.
— Да… къде съм те питал за това? — А, да бе, в кревата.
— Е, има.
— Да. Нотариалните актове. Пресконференцията… — Спомних си какво беше казал Едуардо, научавайки от Сара, че сме ходили при „Вила Мариста“. „Значи разбирате“. И беше споменал за военната ми служба. И сега осъзнах, че на тази пресконференция капитан Даниъл Маккормик ще повдигне въпроса за изчезналите американски военнопленници. Надявах се Сара да излезе добре на снимката.