Е, бяхме стигнали до Кайо Гилермо и вече знаехме, че флотилията още е тук. Това беше добрата новина. Естествено, имаше и лоша — със Сара бяхме обект на общонационално издирване. Само че Куба беше голям остров и като в повечето полицейски държави, полицията я биваше повече в сплашването, отколкото в полицейската работа. Бях сигурен, че залавят повечето бегълци по доноси от чиватос. И тъй като се намирахме в зона, свободна от такива, можеше да приемем, че сме в относителна безопасност.
Освен, разбира се, ако ченгетата не бяха направили връзка между мене и „Голямата риба“, което можеше да се е случило или да се случи по всяко време.
С това приключих анализа на силните и слабите страни и възможностите на противника. На ред идваха приятелите.
Първо, Едуардо продължаваше да е свободен електрон. Сигурно трябваше да го натикам в багажника на някоя кола в сервиза на Чико, обаче щях да разстроя Сара.
Второ, още не бях получил очакващата ме изненада. Нямах рожден ден, значи трябваше да е нещо друго. Дали пък планът не предвиждаше да ни зарежат двамата с Джак в Кайо Гилермо? Изненада! Обаче щяхме да им трябваме на пресконференцията — освен ако не ме бяха баламосали и за това. Все пак щяха да имат нужда от нас, за да преведем яхтата през бреговата охрана и да избегнем митницата. Пък и след като не носехме шейсетте милиона долара, вероятността с Джак да се окажем измамени рязко намаляваше. Ама не чак до нула.
И накрая, не можех да не си помисля — за последно до другия път — за трите милиона долара. Два за мене, един за Джак. Виж, това наистина щеше да ми промени живота. Ама пък парите може би още си бяха там и аз може би щях да се върна за тях със Сара — ако през следващите няколко часа нещо тука драстично не ни променеше живота.
Междувременно нашият човек в хотел „Мелия“ не знаеше коя вечер ще се появим, обаче се надявах ежедневно да ходи в лоби бара, както го бяха инструктирали. „Радвам се да ви видя тук“.
— Досети ли се каква е изненадата? — попита ме Сара.
— Не съм мислил за това.
— Ами… тогава може би трябва да ти кажа.
— Сега е моментът.
Тя се поколеба.
— Нашият човек в „Мелия“ е Фелипе.
Виж, това наистина ме изненада. Ама не чак толкова. А и от гледна точка на сигурността изглеждаше логично — така в операцията бяха замесени по-малко хора и самият той имаше интерес от успешната развръзка.
— Това е хубаво. — Само че защо Сара си мислеше, че няма да се зарадвам? Ами… щом бях толкова умен, трябваше да се сетя.
Вперих очи в нея и погледите ни се срещнаха.
— Добре… — Май загрях. — Добре… и?…
— Съжалявам, Мак. Трябваше да научиш преди да се срещнем с него.
Да бе. За да се държа така, все едно току — що сме минали на „ти“ след една седмица заедно. А бе, тия хора наистина не допускаха нищо да излиза от семейството.
Сара ме погледна.
— Ъъъ… не знам какво да кажа.
— И аз. Обаче как си я мислеше тази работа?
— Мислех си, че няма да стигнем чак дотук. Тъй че нямаше значение. Желаех те… сигурно трябваше да съм по-разумна.
А бе всъщност и аз често не мисля по-далече от оная си работа, но… трябваше да призная, че изпитвам… гняв ли? Не, по-скоро бях изненадан от чувствата си. Когато ставаше въпрос за някакво абстрактно гадже в Маями, това не ме смущаваше особено. А сега, след като можех да поставя на безликия ѝ и безименен приятел красивото лице и името на Фелипе, почвах да се измъчвам — сериозно.
— Кажи нещо.
Погледнах я и видях, че е разстроена.
— Когато се срещнем с Фелипе, ще се държа така, като че ли между нас не се е случило нищо — успокоих я аз. Шест пъти съм гледал „Казабланка“.
— Той и бездруго почти се е побъркал от ревност.
— Нямам представа защо.
— Защото е кубинец.
И това беше човекът, с когото щяхме да сме на яхтата цели десет часа! Е, имах пистолет. Както и той обаче. Спомних си, че я бях питал доколко го познава. „Срещали сме се“ — отговори ми тогава тя. Хм, сигурно. Спомних си и че във „Флоридита“ Сара ме попита дали Джак ме е питал дали спя с нея. Спомних си и че Джак ми каза, че Фелипе познавал Сара. Дали се беше опитвал да ми подскаже нещо? Може би. Въпреки че той обикновено не се церемонеше. Ама пък вече можеше да е почетен кубинец, купен от Едуардо. И като отворих дума за Едуардо, старата лисица знаеше какво става — или от Джак, или сам беше разбрал, взирайки се в очите на Сара, когато бяхме в сервиза на Чико. Спомних си и напомнянето му, че тя имала връзка в Маями, и как я беше погледнал, потвърждавайки репликата на нашия човек, на Фелипе де: „Радвам се да ви видя тук“.