Тъй че, да, бях имал всички необходими улики. Тогава защо не ги бях свързал в обща картина? Понеже любовта е сляпа.
Във всеки случай Едуардо нямаше как да се свърже с племенника си и да сподели с него подозренията си. И никога нямаше да го направи. Затова пак уверих Сара:
— Ще се държа като офицер и джентълмен.
— Само това ли ще ми кажеш?
— Какво друго да ти кажа?
— Искам да ми кажеш, че ме желаеш.
Може да беше гледала прекалено много кубински сапунки, на каквато и почваше да напомня нашият диалог.
— Нали каза, че ме обичаш?
— Обичам те. — И наистина я обичах. И точно затова трябваше да попитам: — Обичаш ли го?
— Обичах го. Но вече не го обичам. Иначе нямаше да правя секс с теб.
— Добре. Той обича ли те?
— Той бърка ревността с любов.
Никога не бях имал такъв проблем, ама пък бърках секса с любов. Само че не и този път.
Изобщо, чувствах се кофти. Не съм свикнал да съм страна от триъгълник.
— Довечера ще се придържаме към нашата версия и ще се оправяме, когато се приберем у дома.
Тя кимна и ме хвана за ръка.
— Когато се приберем, ще му разкажа всичко.
Нали щеше да му се обажда от Хавана? Обаче разбирах, че тогава Фелипе се е намирал на яхтата и Сара не е можела да се свърже с него по телефона. Вероятно беше забравила.
Тя се усмихна принудено.
— Обичам те, въпреки че нямаш пари.
Мерси, че ми го напомни. Но пък ми стана приятно и се усмихнах.
Сара се огледа за сервитьорката.
— Хайде да пием по още едно.
— Аз ще пропусна. Обаче ти си поръчай. — Изправих се и преметнах раницата си през рамо.
— Къде отиваш?
— Ще се разходя по плажа.
— Ще дойда с теб.
— Не. Трябва да се разделим — от тактически съображения за сигурност. Ако ни издирват, полицията няма да ни залови и двамата и единият от нас ще успее да отиде в хотела и да се срещне с нашия човек… с Фелипе де.
Тя също стана.
— Не…
— Сега командвам аз, както ще е и довечера, когато отново ще съм капитан на яхтата си. Тъй че свиквай да изпълняваш нареждания.
— Мак… не…
— Трябва да останеш при товара. — Хвърлих ключовете на масата. — Ще се видим в лоби бара на хотел „Мелия“, да речем, в шест и половина.
Сара изглеждаше искрено разстроена и вече почвахме да привличаме внимание, затова я целунах.
— Всичко е наред. Така е най-добре. Ще се видим след няколко часа.
И аз слязох надолу към плажа с раницата и глока. Хвърлих поглед през рамо да видя дали не е тръгнала подире ми, обаче я нямаше.
В любовта и на война човек трябва да взима тежки решения.
Изобщо, очертаваше се интересна вечер. И дано да нямаше повече изненади.
49
Тръгнах на запад по почти пустия плаж, после заобиколих до края на острова и продължих по южния бряг, обаче стигнах до мангрово блато и завих към вътрешността. Понякога се налага да разузнаеш терена, а друг път — да анализираш собствената си глава.
Известно време си пробивах път сред гъсталака, докато осъзная, че вървя и спя. В армията ме биваше в това занимание при дълги нощни преходи, но днес нямах друга цел, освен да остана сам, затова си намерих място под една висока палма и седнах на земята.
Извадих глока от раницата си, пъхнах го под тениската си и се облегнах на дънера. Във вътрешността на острова беше горещо и имаше много буболечки, така че не очаквах компания.
Като се замислех за всичко, трябваше да съм се сетил, че гаджето на Сара в Маями не е никой друг освен Фелипе. Както вече казах, бях имал всички необходими улики, обаче не ги бях свързал в обща картина. И не щото съм тъп, а понеже не бях искал да го направя. Майка ми му викаше на това „умишлено незнание“. И още му вика.
А бе, и преди съм попадал в такива ситуации, ама сега за пръв път гаджето щеше да е на яхтата, с която всички заедно щяхме да се отправим на нашето среднощно бягство. Аз, Джак, Фелипе и Сара. Щеше да се наложи да определим кой къде ще спи. Можеше да се получи неловко, нищо че всички щяхме да се преструваме, че в Куба съм се проявил като съвършен джентълмен.
Разбирах защо Сара ме е излъгала, разбирах и че в нея са се сблъсквали противоречиви чувства и по някое време е направила избора си. Самата тя обаче беше казала, че единственият начин това да не стане проблем в Кайо Гилермо е изобщо да не бяхме стигали дотук. Но ето че бяхме стигнали, напук на минималния шанс.
Втората страна от този триъгълник беше Фелипе. Хич не ми дремеше, че почти се бил побъркал от ревност, понеже гаджето му е само с мене. Все пак като мъж можех да му съчувствам. Даже ми беше харесал, когато се запознахме в Кий Уест. Стори ми се добре подготвен, самоуверен и благонадежден. Като се замислех обаче, сега съзнавах, че ме е преценявал и сигурно се е чудел дали съм от ония мъже, дето ще се опитат да му забършат гаджето. Ако знаех какво е положението, щях да го уверя, че не съм от ония мъже. Само че никой не ми го обясни и затова нямах възможност да проявя благородство. Ама пък получих възможност да се изчукам.