И защо никой не ми каза, зачудих се, че Сара и Фелипе са гаджета? Може да се бяха разбрали Сара да ми го каже. А ако не тя, защо не и Карлос или Едуардо? Хм, може би понеже действително са искали да се кача на борда, ако използвам този моряшки израз, и Сара Ортега е била една от многото лъскави блесни. Обаче Сара все пак ми беше казала, че има гадже. Само дето не му помнеше името.
В крайна сметка тази операция беше важна за Едуардо, Карлос и техните амигос и те бяха готови на всичко само и само да я реализират. Представях си какво са говорили на Фелипе, за да го убедят да се съгласи да прати гаджето си на опасна мисия с непознат хубавец. И какво е говорила Сара, за да увери Фелипе, че ще си остане добродетелна. Подозирах, че са давани обещания и е имало приказки за неща, по-възвишени и важни от някакви си двама души. А и може да бяха помогнали на Фелипе да преглътне ревността си с голяма сума. И никой не беше мислил за момента, когато всичко това ще си дойде на мястото.
После пък идваше Сара, обектът на желанията на толкова много мъже — аз, Фелипе, Едуардо и разбира се, Антонио. Карлос също я харесваше, но при него всичко беше само бизнес. Любовта е второстепенна клауза в договорите.
Обаче бях сигурен, че Сара е премислила всичко това повече, отколкото показваше — а може би повече, отколкото съзнаваше. На яхтата тя фино се закачаше и флиртуваше и аз усещах какво прави. Знаех и че много преди да стигнем в Хавана е била наясно, че накрая ще се озовем в кревата. Тъй де, аз се съмнявах, но не и тя. И още първия ден в хотел „Насионал“ ме бе осведомила, че ще се загаджим. Тъй че поне тя не се преструваше пред мене или пред самата себе си, че е била съблазнена. И ми беше дала да разбера, че сключваме сделка: секс срещу надеждност и ангажираност с операцията.
Само че такива сделки имат неочаквани последици. Да се влюбиш например. Точно това се беше случило.
Сега трябваше да затворим кръга, да продължим с операцията и да внимаваме преливащите ни от страст, ревност и омраза сърца да не я преебат в последното действие. Кий Уест вече се мержелееше на хоризонта. Само че на руля щяхме да сме ние с Джак. А Фелипе и Сара щяха да седят един до друг на носа — или в каютата. Дали да не издам капитанска заповед — без чукане на борда?
Щеше да е интересен круиз. Само че първо, коктейлите в седем вечерта. После среднощно бягство покрай кубинските катери.
Затворих едно око и потънах в онова полусънно състояние, което бях усъвършенствал в армията, с едната ръка на пистолета и нащрек с едната половина от мозъка ми.
Помня последната си съзнателна мисъл. В Куба Сара наистина вярваше, че е влюбена в мене — палми, опасност, дайкири, луна и любовни песни. Щяхме да видим как ще е в Кий Уест и Маями. Обаче първо трябваше да стигнем там.
50
Събудих се от следобедната си сиеста, прибрах глока в раницата и си проправих път сред гъсталака към улицата, която водеше към хотел „Мелия“.
Тъкмо минаваше шест, слънцето се спускаше към хоризонта и крайбрежната улица пустееше. До хотела имаше около три километра и щях да стигна за по-малко от половин час, ако ускорях ход или някоя полицейска кола предложеше да ме качи до там.
Като стана дума за това, изпитвах известни угризения, че съм зарязал Сара сама, обаче тя можеше да се грижи за себе си и разделянето ни наистина беше добър тактически ход. А и ме беше ядосала.
По време на полудрямката си не бях получил потресаващо откровение, подсъзнателно прозрение или емоционално облекчение. Всъщност още бях ядосан.
А най-много се ядосвам, когато хората ме лъжат. И освен това бях ядосан на Карлос и Едуардо. Карлос имаше много да ми обяснява, когато се приберях. Едуардо беше ходещ мъртвец, така че щеше да мине метър.
Като се замислех, най-много бяха баламосали Фелипе. И щяха да продължат да го баламосват.
Подминах „Сол Клуб“ и напред видях „Мелия“. Погледнах си часовника. Беше шест и половина. Забелязах, че тук слънцето залязва малко по-рано, отколкото в Хавана. Забелязах и че небето е покрито с бързо движещи се облаци.