Сещах се за едно подобно обещание, обаче кимнах.
— Добре.
— Ще бъдем ли пак заедно, когато се приберем?
— Много бих искал… но… нали знаеш, понякога, когато хората попадат заедно в опасна ситуация…
— … виждат истинската същност на другия. На мен ми харесва това, което виждам. — И ме погледна в очите.
— И на мен. — Бях се справил страхотно. Сара също.
Донесоха напитките ни и се чукнахме. „За тебе, малката!“
Включете саундтрака на „Казабланка“.
— Предполагам, че се очаква да знам за вас двамата с Фелипе.
Тя кимна.
— Трябваше да ти го кажа.
— Кога?
— След кацането ни на летището.
Май си спомнях, че когато през първия ни ден в Хавана се разхождахме при „Насионал“, ми беше казала, че няма гадже, което влизаше в пълно противоречие с казаното от нея на яхтата. По-късно обаче призна — след секс, — че всъщност имала гадже. Би трябвало да си водя записки.
— И наистина ти казах — напомни ми Сара.
— Благодаря ти за откровеността. — След което я посъветвах: — Понякога и едно име е от полза.
— Какво щеше да промени това?
Основателен въпрос. Ако знаех, че слагам рога на своя съотборник Фелипе, щях ли да легна с нея?
— Мак?
— Вече няма значение. Въпросът е чисто хипотетичен.
— Държиш се като Карлос. Така говорят адвокатите.
— Никога не са ме обиждали толкова.
— Хайде да сменим темата.
Така пък говорят жените. Обаче не го споделих с нея.
Тя се отпусна назад.
— Малко съм нервна.
— Пийни си.
— Струва ми се, че той само ще ни погледне и…
— Той вече знае. Или си мисли, че знае. Или просто е ядосан, че цяла седмица сме били заедно денонощно.
Сара само кимна.
— Ще говорим по работа. А работата ни е да се разкараме оттук, без да ни убият. — Уверих я: — Той е наясно, тази вечер това е главната му грижа. Ти си на заден план.
— Бива те да накараш една жена да се почувства специална.
Съгласих се с нея:
— Аз съм безнадежден романтик.
Споменах ѝ също опасението си да не ни познаят, ако снимките ни са били разпратени из страната или са ги показвали по телевизията.
Сара явно беше мислила за това или я бяха инструктирали.
— Обикновените кубинци не искат да имат нищо общо с полицията и се проявяват като добри граждани само ако издирваният е убиец или изнасилван. Не им пука за враговете на режима. — И прибави: — Повечето кубинци харесват американците.
— Ние сме канадци.
— Друг е въпросът с чиватос, но както имаше възможност да се увериш с Антонио, повечето чиватос първо гледат да те изтръскат и чак после се обаждат в полицията. — След което ми напомни: — На курортните острови почти няма такива.
— И един стига. Ами ако Министерството на вътрешните работи е обявило парична награда за информация, която да доведе до арестуването ни?
Тя се позамисли.
— Хм… това вече ще е проблем. Само че ние няма да останем тук дълго, след като се срещнем с нашия човек… с Фелипе де. За участниците в турнира е резервирана допълнителна стая в „Мелия“ и Фелипе би трябвало да има ключ от нея. Ще се скрием там и ще се освежим, докато стане време да тръгнем и да качим товара на яхтата.
— Добре. А кой ще остане да държи под око товара, докато другите двама са в стаята?
— Ще решим, когато дойде Фелипе.
Виж, това щеше да е интересно. За себе си твърдо знаех, че нямам никакво желание да влизам под душа с Фелипе.
— Сега най-после известно ли ми е всичко за операцията?
— Фелипе има информация, с която аз не разполагам. Например как да се качим с товара на яхтата.
— Ясно. — Що се отнасяше до превозното ни средство, ако някой от нашите амигос в Хавана доброволно или принудително пропееше в полицията за черен буик „Роудмастър“, модел 1953–та, щяхме да си имаме сериозен проблем, който отстъпваше единствено на възможността полицията да ме е свързала с „Голямата риба“. Трябваше колкото може по-скоро да разкараме комбито оттук. И колкото по-рано отплавахме, толкова по-добре.
Сара седеше така, че през прозореца да вижда колата и входа на бара. Аз бях с гръб към тях и нямаше да разбера кога е пристигнал нашият човек — Фелипе де, — докато не зърнех нейното щастливо и изненадано изражение. Или не чак толкова щастливо, ако идваха от полицията.
Тя непрекъснато си поглеждаше часовника.
— Закъснява.
— Сигурно ще обърне някоя и друга чаша преди да дойде.
— Ти така ли щеше да направиш?
— Може и да съм го правил в подобни ситуации.
Сара впери очи в мен.